— И да не ругаеш, и да не… понякога разбере ли какво му е дошло на езика, човек не го и казва. Приказките, дето се издумват, са просто плод на прибързан език. Сега, предполагам, си вече готова.
— Какво мога да направя за теб, Фауна? Искаш ли нещо?
— Да. Искам да повтаряш след мен: „Аз съм Сузи и никой друг.“
— Аз съм Сузи и никой друг.
— „Аз съм нещо хубаво.“
— Аз съм нещо хубаво.
— „Като мен няма в целия свят.“
— Като мен няма… дявол го взел, Фауна, очите ми съвсем ще се подуят.
— По-хубави ще станат — каза Фауна.
Б седем часа, с разкопчана яка на ризата, кожено яке и войнишки панталони, Док натисна звънеца на „Мечешко знаме“. Като видя Сузи, смути се.
— Трябва да се обадя по телефона, нали ще ме извиниш?
И изтича обратно в лабораторията.
Десет минути по-късно той се върна. Беше с чисти панталони, със сако и вратовръзка, каквато не бе слагал от години.
Фауна го съзря застанал под фенера на верандата.
— Миличка — обърна се тя към Сузи, — печелиш първия рунд по точки.
23. ЕДНА ЛЮБОВНА НОЩ
Съни Бой е наистина единственият грък, роден в Америка, който е бил назоваван Съни Бой. Той държи ресторант и бар на пристанището в Монтерей. Съни Бой е шишкав и все по-шишкав става. Макар че е роден в Сутро Парк, Сан Франциско, и е посещавал прогимназията, Съни Бой собственоръчно поддържа загадката на Егея. Топчестото му лице навява спомени за Ориент-експреса, за красиви шпионки. Сухият му глас е по рождение поверителен. Съни Бой е в състояние да каже „добър вечер“ тъй, че да прозвучи като международен заговор. Приятелите си печели чрез ресторанта, чрез него се издържа. Може би в известен смисъл Съни Бой носи дълга черна наметка и вечеря с балканските княгини там, дето две морета целуват Златния рог, но иначе държи добър ресторант. Той положително знае много повече тайни от всеки друг в обществото, тъй като неговото мартини представлява комбинация от еликсир на истината с детектор на лъжата. Истината е не само във виното, тя редовно си пробива път и вън от него.
Док спря стария си автомобил пред заведението на Съни Бой, слезе, заобиколи колата, отвори другата врата и подаде ръка на Сузи.
Тя бе малко изненадана, но замълча. До гърлото й се надигна изречението „Да не ме мислиш за саката, бе?“, но си спомни съвета на Фауна — прошепна го и се отказа. Допирът на ръката му до лакътя й извърши с нея чудо — тласна назад раменете и повдигна брадичката й. Дрезгавата светлина на съпротивата угасна в погледа й.
Док открехна вратата на бара и застана встрани, да даде път на Сузи. Редовните посетители по високите столчета се извърнаха да видят. Очите им пропълзяха от красивото лице до красивите крака, спирайки по пътя върху белките. За миг тя изпадна в паника, но разбра, че никой от присъствуващите не я позна.
Съни Бой се обърна с рамото напред, за да може да се измъкне иззад бара.
— Добър вечер, хора — каза той. — Масата ви е готова. Как ще обичате да пиете коктейла тук, или до ви го пратя там?
— По-добре да седнем на маса — рече Док.
Съни Бой се поклони и поведе Сузи към ресторанта. Тя тръгна пред него с прелестната си походка. Търкаляйки месата си покрай Док, Съни Бой конспиративно зашепна:
— Обади се вашата секретарка, Док. Тя уреди всичко. Имате ли секретарка, Док?
Док превъзмогна изненадата и отвърна:
— Само сутрин.
— А коя е дамата? Не е от тоя край.
— Не е от тоя край — потвърди Док и настигна Сузи.
— Отсам — каза Съни Бой. Отведе ги до една кръгла маса пред каменната камина. По средата на масата имаше ваза с диви перуники. В две чаши, подредени като войници, стърчаха хлебни пръчки. Салфетките бяха сгънати като коронки. Това бе най-хубавата маса в заведението, уж усамотена, но близо до сцената и добре осветена.
Сузи обходи помещението с очи. На никоя друга маса нямаше цветя. С нея стана някакво чудо. Тя не заобиколи масата и не седна веднага, а почака и когато Док й предложи стол, настани се, вдигна усмихнато поглед към него и рече:
— Благодаря!
Съни Бой се суетеше край масата.
— Добре че телефонирахте — нареждаше той. — Малко се поизмъчих, додето намеря помпано18, но накрая намерих. Какво ще кажете, по едни коктейл? Виното се изстудява.
— Едно време пих тук … — почна Док.
— Спомням си! — подскочи Съни Бой. — Рецептата Уебстър Ф. Стрийт с отлагане! Мартини с шартрьоз вместо с вермут. Чудесно!
— Много ефикасно, доколкото си спомням — каза Док. — Две двойни.
— Идват! — рече Съни Бой. — Поръчах на Тони да свири на пианото, но се разболя.
Док погледна Сузи, да разбере дали знае, че Фауна е наредила всичко това. Не знаеше.