„Всесилни боже!“ — възкликна тя и се отпусна в ръцете на съдбата.
Съни Бой приближи до масата.
— Всичко в ред ли е?
— Чудесно — каза Док.
— Както наредихте.
— Какво?
— Нали вашата секретарка …
— Да, чудесно — овладя се Док. — Точно както исках.
Сузи се върна укрепнала. Човек може да се бори със съдбата само до известно време. Оставиш ли й се, изведнъж се чувствуваш силен, защото цялото ти същество се устремява в една посока.
Док помогна на Сузи да седне, след това измъкна запушалката на шампанското и я помириса.
— Мога ли да я задържа? — попита Сузи.
— Разбира се.
Тя заобръща тапата — беше много красива. После я скри в чантата си и взе една перуника от вазата.
— Обичаш ли шампанско?
— Обожавам! — каза тя и се запита какъв ли ще е вкусът му. Наистина й хареса.
— Знаеш ли — почна Док, — там сред пясъчните дюни има долчинки, в които растат борове. Някой път, когато можеш, ще си вземем месо и разни работи и ще идем там да си сготвим вечеря. Много е хубаво.
— Сигурно камината те подсети.
— Колко си умна! Тъкмо тя.
— Док, разкажи ми някой ден за своята работа.
— Непременно! — Обхвана го прилив на нежни чувства. Ала все още се боеше от ужасната й скромност. Той отмести поглед от очите й към перуниката в ръката й. — Има една стара уелска приказка. За бедния рицар, който си направил жена от цветя….
Виното бе хванало Сузи. Преди да го изрече тя си повтори изречението два пъти.
— Надявам се, не е увяхнала.
Ниският глас в червата на Док най-после гръмна:
— Много съм самотен. — Каза го като нещо съвсем просто, каза го и се учуди. После се извини. — Аз май че се понапих. — Досрамя го. Напълни чашите. — По дяволите! Да пийнем и малко бренди, какво ще кажеш?
Сузи извърна глава и профилът й се очерта върху ярките пламъци на борината.
— Знаеш ли го това място, дето спомена… при пясъчните дюни?
— Да.
— Не може ли да го разгледаме?
— Щом поискаш.
— Като се прибираме?
— Ще ти се развалят обувките.
— Знам — каза Сузи.
— Но можеш да ги събуеш.
— Ще ги събуя — каза Сузи.
24. ПЕТЪКЪТ НА НАДЕЖДИТЕ
Не всички са убедени, че петък е ден на нещастието. Но почти всички са съгласни, че петък е денят на надеждите. В търговията например, седмицата може вече да се смята за отминала. В училище петък е полуоткрехнатата врата към свободата. Нито е празник, нито е делник — това е денят, когато се запитващ какво ще ти донесе неделята. Търговията и удоволствията замират. Жените преравят шкафовете и търсят какво могат да облекат. Вечерята се състои от остатъците на седмицата.
За вечеря в „Мечешко знаме“ Джо Елегънт приготви калкан. „Еспалдас Мохадас“ се завърнаха от последното си триумфално турне и бяха незабавно и тактично изпратени в стаите над бакалницата. Шефът им раздаде бутилки текила, а под ръка си приготви цяла паничка секонал19. Понякога неговите мексиканци ставаха жертва на носталгични страсти. Сънят, разсъждаваше той, е за предпочитане пред боя.
Док спа до късно и когато слезе до бакалницата за утринната си бира, свари Йосиф-Мария бодър и весел. Откъм стълбището се носеха звуците на песен.
— Добре ли прекара? — попита го Йосиф-Мария.
— Какво да прекарам? — изненада се Док.
— Та не беше ли снощи на един прекрасен малък гуляй?
— Да, бях — вече със сигурност в гласа каза Док.
— Док, искам да ми покажеш още някои работи от шаха.
— Ти все тъй мислиш, че можеш да мамиш противника, нали?
— Не, но искам да разбера. Получих една каса бохемска бира от Мексико. Ледена.
— Чудесно! Това е най-хубавата бира в цялото Западно полукълбо.
— Подарявам ти я — каза Шефът.
— Защо?
— И аз не знам. Просто от добри чувства.
— Благодаря! — рече Док. Почна да му става неудобно.
Гледаха го някакви очи. На връщане към Западната биологична той усети върху себе си очи. „Това ще е от брендито, помисли той. Няма вече да пия бренди. Изнервям се.“
Док забърка две яйца и ги наръси с лют пипер. Погледна разписанието на приливите и отливите във вчерашния „Монтерей Хералд“. Точно в 14 часа и 18 минути започваше благоприятен отлив, удобен за лов на змиорки и бодливи звезди, стига дотогава вятърът да не задуха към сушата. Бохемската бира успокои нервите му, без да разреши проблемите. Най-неочаквано подлютените яйца изгубиха приятния си вкус.
Похлопа се. Влезе Фауна. Махна с ръка към гърмящите змии и каза:
— Как се чувстваш, Док?
— Отлично.
— Напи ли се?
— Малко.
— Хубава ли беше вечерята?