— Чудна. Знаеш какво да поръчаш.
— Така се наложи. А я кажи, права ли съм за нея?
— Права си. Как е тя?
— Още не е станала.
— Отивам на експедиция.
— Да й кажа ли?
— Защо? Почакай, чантата й остана у мен. Да и я дадеш.
— Бре! Тя да не е саката? Може пък да й се доще сама да си я получи.
— Няма да съм тук.
— Но ще се върнеш.
— Слушай, какво е всичко това?
Тя разбра, че той може да се ядоса.
— Имам много работа. Нали не ми се сърдиш?
— Защо да ти се сърдя?
— Просто тъй. Ако имаш нужда от нещо, обади се.
— Фауна… — почна той, — ти… но по дяволите!
— Какво искаше да ми кажеш?
— Исках да те питам нещо. Но ми е все едно.
Като се върна, Фауна свари Сузи, свила се над чаша кафе.
— Добро утро — каза Фауна. След малко натърти: — Добро утро!
— Ах, да! Добро утро.
— Погледни ме право в очите!
— Да те погледна — Сузи дигна очи.
— Гледай си сега надолу.
— Ти нищо не знаеш — рече Сузи.
— Добре, не зная. Кога съм си пъхала носа в твоите работи? — Джо! — извика тя. — Донеси ми чаша кафе. — После търкулна по покривката на масата туба аспирин.
— Благодаря! — Сузи взе три таблетки и ги разми с кафето.
— Отива да събира буболечки — тихо каза Фауна.
— При него ли беше.
— Срещнах го на улицата. Добре ли прекарахте?
Сузи вторачи в нея такива разширени зеници, сякаш имаше намерение да излезе през тях.
— Не ми се натисна нито един път — каза тя, като се задъхваше. — Отидохме на пясъчните дюни и пак не посегна.
Фауна се усмихна.
— Но говори хубави неща, нали?
— Не много, но хубави.
— Така е по-добре.
— Може и да не съм с всичкия си, но му казах.
— Защо да не си с всичкия си?
— Всичко му разказах. А той нищо не ме попита.
— За какво говореше той?
— Каза как в стари времена един си направил жена от цветя.
— За какъв дявол?
— И аз не знам. Но хубаво го каза.
— Друго не каза ли?
Сузи заговори бавно:
— Там, на дюните, приказвах повечето аз. Но щом засичах, той ми помагаше.
— За това го бива повече от всички.
— Щях да забравя — очите на Сузи светнаха от вълнение, — никога не съм вярвала на разните му там звезди и глупости, но знаеш ли какво ни поднесоха за вечеря?
— Шампанско?
— Риби и рак! И се държах прилично.
— Та какво от това?
— Не помниш ли? Ти каза, че аз съм риби, а той рак.
Фауна извърна глава.
— Нещо ми се е запушил носа. Дали пък не простинах?
— Мислиш ли, че това е символ, а Фауна? Мислиш ли?
— Всяко нещо е символ. Всяко нещо!…
В погледа на Сузи проблесна гордост.
— Нахранихме се, после се разприказвахме, а той рече: „Самотен съм.“
— Тъй ли? Не му прилича. Било е сигурно някакъв номер.
— Не, мадам! — възпротиви се Сузи. — Каза го някак особено. Чувала съм ги такива и по-рано. А той — като че му се изтръгна някъде отвътре. Изненада се и той, сякаш не подозираше, че ще го каже. Ти какво мислиш, Фауна? Кажи, какво мислиш?
— Мисля, че май ще окачим още една златна звезда.
— Добре, да речем — защо да не предположим, то не вреди, да речем, че се преместя отсреща при него. Нали ще бъде точно срещу това заведение? Това няма ли да го смущава?
— Та той знае, че работиш тук. Слушай, момиченце, трябва да ми обещаеш нещо. Никога не се опитвай да избягаш от каквото и да е, защото не можеш. Ако наистина се чувствуваш добре, никой нищо не може да ти стори. А тия, дето бягат, ги наричат дезертьори. Дезертьорът доникъде не стига.
— Ами Док? — попита Сузи.
— Ако не си напълно подходяща за него, то значи, че и той не е подходящ за тебе.
— Но, Фауна, не искам да му правим капан.
Фауна незабележимо се усмихна и каза:
— Мъжът е единственото животно, което само си слага капана, хваща се на въдицата и пада в него. Ти само стой и гледай! От тебе нищо не се иска. Иначе хората после ще разправят, че ти си го примамила.
— Той всъщност не каза, че …
— Мъжете никога не казват — рече Фауна.
— Дъх не ми достига — с отпаднал глас каза Сузи.
— Забелязваш ли, тази сутрин още не си ругала — прекъсна я Фауна.
— Тъй ли?
— Някои от тия златни звезди бяха първокласни в занаята. Но като окача там и твоята звезда, проститутската индустрия от това няма нищо да изгуби. Както казва Шефът, тясна си в бедрата, а широчка в гърдите.
— Не искам никой да мисли, че се увъртам около Док.
— И с пълно право. Аз ще се погрижа за всичко. — Фауна изпитателно погледна Сузи. — Знаеш ли какво? Довечера искам да поизлезеш малко на чист въздух, да се поободриш.
— Къде да ида?
— Ще те пратя да ми свършиш една работа в Сан Франциско, искаш ли? Имам там в банката един пакет. И пари ще ти дам. Ще си купиш дрехи и шапка. Едно костюмче, от най-хубавите. Години може да изкараш с него. Ето какво: поразходи се нагоре-надолу по улица Монтгомъри и обърни внимание какво носят красивите жени, от какви платове са им дрехите. Ей, какви хубави жени има там! Най-напред се огледай, после купувай! Ако ще е, да е! И утре ще се върнеш, а?