— Ще ходиш ли утре на празненството?
— Там съм!
— Харесваш ми, Док, само дето не те разбирам. Не си истински.
— Тоест?
— Как да ти кажа, каквото направиш… с една дума приличаш ми на шахмата. Не мога докрай да те разбера.
— Не мислиш ли — поде Док, — че всъщност никой за никого не е истински? Утре ще срещнеш човек, който може и да не съществува.
— Не говори такива работи — разтревожено рече Йосиф-Мария.
Като се качваха по стъпалата, чуха Стария Джей да крещи:
— Нося ви радостна вест! Човешкият род ще изчезне!
— Това е Йосиф-Мария Ривас — каза Док. — Йосиф-Мария, запознай се със Стария Джингълболикс.
— Може ли човек да излъже в шахмата? — попита Шефът.
— Може, как да не може — отвърна Джингълболикс — най-малкото можеш да прередиш фигурите на противника. Но в края на краищата, все едно. Докъде бях стигнал? А, да! И ние като допотопните влечуги ще изчезнем.
— Добре — прекъсна го Док.
— Ще рече, край на хората, тъй ли? — запита Шефът.
— Точно тъй, млади човече. Ние си погодихме последната шега. Отворете бирата! Спасявайки се, човекът се унищожи.
— Кой се е унищожил? — недоумяваше Шефът.
— Как ли се смеят на Олимп! — каза Старият Джей. — Запътили сме се не към Великата битка на доброто и злото, а към газовите камери. При това сами си произвеждаме нужния газ …
— Имах намерение да работя — простена Док.
— Браво! Ще ти помогна — викна Старият Джей.
— Дума да не става! За бога! — уплаши се Док.
— Човекът е разрешил всичките си проблеми — продължи Старият Джей. — Изличил от лицето на земята всички хищници; на жегата и на студа вече не обръща внимание; на практика се е отървал от заразните болести. Старците живеят, младите не умират. И най-добрите войни не могат да уравновесят раждаемостта, Било е време, нищожна война за една година намалява населението наполовина. Глад, тиф, чума, туберкулоза — все сигурни оръжия. Едно одраскване с копие — инфекция и смърт. А днес? Знаете ли какъв е днес процентът на смъртността сред ранените на фронта? Едно на сто. А преди сто години — осемдесет на сто. Населението расте, а богатствата на земята намаляват. И в недалечно бъдеще ще бъдем унищожени от самите себе си. Може да ни спаси само контролираната раждаемост, но дотам човечеството никога няма да стигне.
— Братко мой! — възкликна Шефът. — Какво толкоз радостно има в това, та цял сияеш?
— Шегата! Космичната шега! Мъчейки се да оцелеем, всъщност улеснихме унищожаването си.
— Нищо не разбирам, дявол да те вземе! — рече Йосиф-Мария.
Док стоеше с пълни ръце. В лявата държеше чаша уиски, в дясната — кутия бира. Сръбваше ту от едното, ту от другото.
— Инстинктът ме кара да стоя настрана от тия глупости — обади се той, — а страшно ми се иска и аз да се намеся.
— Че кой те спира? — извика Старият Джей. — Уиски ли е това?
— „Стари кецове за тенис“ — отвърна Йосиф-Мария. — Искаш ли?
— След малко.
— Добре.
— Малкото мина — каза Джингълболикс.
— Обзалагам се, за всичко те бива! — стресна се Шефът. — Май ще излезеш по-хитър и от мене.
— Ясно, инстинктът няма власт над мене — намеси се Док. — Едно забравяш, Джингълболикс. Вярно, имало е видове, които са загивали по своя собствена грешка, от крива сметка, но това са били видове, които не са могли да се приспособят. Ето, вземи хомяка20 за пример…
— Но това е съвсем друго — рече Старият Джингълболикс.
— Отде знаеш не сме ли и ние като хомяка? Как постъпват хомяците като станат повече гърла, а хранителните запаси не стигат? Навлизат с хиляди навътре в морето, давят се и възстановяват равновесието между храната и броя на живите.
— Нямаш право да си служиш с хомяците за пример! — каза Джингълболикс. — Да ми беше подал бутилката, а?
— Върви по дяволите! — дръпна се Док. — Болест ли наричаш ти преселването на хомяците? Или разум? Или пък психична проява, наложена на част от живите, заради оцеляването на останалите?
Старият Джей отвърна с рев:
— Никой не може да ме лиши от унищожението! Що за уловки? — После се обърна към Шефа: — Не го слушай какво дрънка! Шарлатан!
— Ей богу, тъй си е! — с възхищение се съгласи Йосиф-Мария.
Хванал чашата уиски като револвер, Док размаха пръст пред лицето на Стария Джей.
— Болест, значи, а? Инфекция? Още малко и ще отречеш съществуванието. Кажи тогава, защо се умножават неврозите? Излечими ли са, или от лечението се увеличават още повече? Чакай малко! Не бързай да ми отговаряш! Не мислиш ли, че и хомосексуалността расте в математическа прогресия? Отде знаеш дали това не е именно решението на въпроса?
— Не може да се докаже! — извика Старият Джингълболикс. — Приказки! Че ти, както си почнал, още малко ще ме изкараш луд и край! — В очите му бликнаха сълзи. — Ех ти, приятелю, приятелю на моята мисъл, истински мой приятел… — изхленчи той.