— Не съм и помислял да те правя луд — каза Док.
— Не си?
— Не, разбира се.
— Кога ще седнеш да вечеряш? — попита Старият Джингълболикс.
— Ти ми изплюска вечерята.
— Хрумна ми нещо чудесно — отвърна Старият Джей. — Ти седни да вечеряш, Уилям-Мери ще донесе още една бутилка, а аз в това време що наредя пионките на шаха.
— Не Уилям-Мери, а Йосиф-Мария!
— Кой? О, тъй ли? Слушай, приятелю, ще те науча на най-великата от всички игри, най-възвишения плод на човешкия разум. Да подсладим ли играта с едно облогче?
— Как смееш, безчестни мошенико! — възмути се Док.
— Десет долара, а Мария?
Шефът вдигна рамене, сякаш да се извини пред Док.
— Като иска да научи нещо, човек си плаща — рече той.
— Хайде да ги направим двайсет и пет! — додаде Старият Джей. — Нима ще живееш вечно?
Док отвори кутия сардела и кутия спагети и ги забърка в тигана. Отгоре натроши фъстъчено масло, а опушената тенджера захвърли в мивката.
Малко след като се мръкна, Шефът се върна в бакалницата и прати Какауете да отнесе трета бутилка уиски. На горния етаж, наредени в редица, неговите хора се поклащаха напред-назад в печалния, по тържествен ритъм на техуаната. „Сандунга — пееха те, — Сандунга, мама миа …“. Шефът се хвана до тях.
В притъмнялата лаборатория Док и Старият Джей отпушиха и надигнаха третата бутилка.
— Стига си се излежавал! — изсумтя Док. — Сега е мой ред да легна.
— Добре де! Колкото остарявам, на толкоз по-малко се надявам. И нищо не получавам дори от тъй наречените свои приятели.
— Слушай какво ще ти кажа! Излапа и развали първата ми вечеря, накара ме да се наблъскам с втората, изсърба ми бирата, на една моя чашка уиски ти пи по две, присвои си леглото ми, счупи две плочи и пъхна перодръжката ми в джоба си, видях. И не разбрах как можа да измъкнеш от Шефа тия двайсет и пет долара. Не биваше да го лъжеш, че „при особени обстоятелства“ царят можел да прави скок през две квадратчета — не е честно.
— Знам — каза Джингълболикс и гальовно потупа възглавницата. — Хайде лягай и се настанявай! Ще ти донеса нещо да пийнеш. по-добре ли ти е сега?
— Много добре.
— Ами я ми кажи работи ли още онова заведение отсреща?
Шибнат сякаш от стоглав и гневен камшик, Док скочи:
— Да не си припарил там! Дърт глупак! Лягай и спи!
— Защо пък да не ида? Защо да се лишавам от сладостта на жените, след като цената е сносна? Оттук чувам звънливите им гласчета, оттук виждам бялата заобленост на техните…
— Млъкни! — кресна Док.
— Но какво има, скъпи? Не помня някога да си страдал от любов, дори когато ти е била подръка и не е трябвало много-много да му мислиш.
— Върви по дяволите! — изруга Док. — Но оттук не излизай!
26. НАДИГАЩАТА СЕ БУРЯ
Додето Док и Старият Джингълболикс се караха по въпрос, от който и двамата нямаха понятие, Мак седеше със спокойно тяло, но разтревожена душа в спалнята-кабинет на Фауна. Стиснал вазата от венецианско стъкло, пълна с уиски, той споделяше проблем, с какъвто не беше се сблъсквал от години.
— Не мисли, че едно време в „Палас“ не е имало гуляи и сбивания — говореше той. — Когато например дойде вестта, че Гей отишъл да си получи наградата на небето, дръпнахме такова паметно тържество, че затъмнихме дори борбите с бикове в Салинас. Да можеше отнякъде да ни зърне, Гей би умрял от гордост.
— Разправят, че до другата вечер трима от оплаквачите на Гей отишли да му правят компания — рече Фауна.
— Е, то не може без инциденти — скромно отвърна Мак. — Всичко мина добре. Но сега ще бъде по-особено. Предани сърца ще оградят с благотворителност един скъп приятел. И не само това. Целта е двойна. Свещеното звено на брака е забило шпайкове в приюта „Палас“ и е готово за старт. Ще бъде тихо и мирно гуляйче. Как сме се разчувствували с момчетата!
— Но вечерни тоалети няма да се искат, нали? — попита Фауна.
— Все някой ще трябва да даде стил, не мислиш ли? Представи си верните приятели да приличат на идиоти! Как ще изглеждат идиотите тогава?
— Разбирам те — кимна Фауна. — Какво се предвижда, бански костюми?
— Боже мой, не! Просто панталон и сако от един и същ плат. Няма да допускаме мъже без вратовръзки, ама истински, не тия, дето с ластик ги връзват. Тържествен момент, Фауна, дяволски тържествен!
Тя се почеса с молива по главата.
— Вече не съм млад като едно време — продължи Мак. — Кой знае още на колко гуляя ще мога да присъствувам.