— Няма защо да се правим по-млади — Фауна чукна зъби с молива. Кой знае как, но и тя си имаше грижи, решила бе от Мак да иска съвет. Сега грижите на единия и грижите на другия изведнъж се сблъскаха и от това се роди решение и за двамата. В погледа на Фауна светна пламъкът на триумфа и тя измърмори:
— Открих!
— Само не ме стряскай! — предупреди Мак. — Снощи и без това не можах да спя добре.
Фауна се надигна да потърси пръчката, с която дирижираше звездния трафик, а сегиз-тогиз изправяше и някоя грозна стойка. С показалка в ръка тя се изразяваше по-плавно.
— Туй заслужава да се полее — рече тя и наля. Мак завъртя вазата в ръце и погледна през течността. В червеното стъкло кафявото уиски стана зелено.
— Имало едно време една кралица — почна Фауна. — Била много дебела, но нали нищо не й струвало, плащала със стотици да й шият дрехи по мярка. Имала толкоз много гривни, че ръцете си не можела да свива. И знаеш ли какво правела по рождени дни, на празненства и публични екзекуции?
— Обувала панталони.
— Не, но не си далеч от истината. Обличала се като краварка. Измивали някоя крава със сапун, а тя сядала на златно столче, почвала да я дои и до края не ставала от столчето. Друга пък една, вече на стари години, давала тържества, на които малцина можели да идат. На главата си слагала парцал. Години поред. Погледнеш над хорските глави и видиш ли парцал — тя е!
— И ти ли си помисли същото? — попита Мак. Ръката му с вазата потрепера.
— Маскарад! — изпищя Фауна, — На света има само два вида хора, които устройват маскаради — тия, дето от имане не знаят какво да правят, и тия, дето нищичко си нямат.
Мак се усмихна сякаш на себе си.
— Да си взема ли една бисквитка?
— Вземи си — позволи му Фауна. — В маскарадите има и нещо друго. Хората се отегчават от себе си. А маските за час-два ги правят съвсем други.
— Едно време казваха — с уважение заговори Мак, — имаш ли въпрос, който не можеш реши, питай Мак. Но и ти, Фауна, си от едрите зарове. Идеална жена си ти. От бога ти е дадено.
— Харесва ли ти идеята?
— Дали ми харесва? Боже, Фауна, какво приказваш! „Лайф“ би дал мило и драго да изпрати кореспондент.
— Трябва да измислим тема.
— Какво?
— Та нима ще оставим хората кой както му падне, тъй да я кара? Знаеш ли ги какво ще навлекат? Не искам дрипав маскарад.
— Права си. Какво предлагаш?
— Например „В двора на Добрата Фея“, какво ще речеш?
— Не. Първо, нямаме право да накърняваме чувствата на Джо Елегънт и, второ, полицията …
— Тогава „Снежанка и седемте джуджета“?
— Гледал съм филма. Виж, това вече е нещо. Джуджетата приличаха на бирени чаши. Не мога да си представя Хейзъл като Добрата Фея, но го виждам като джудже — едно огромно, поизточило се на ръст джудженце.
— Това е то! Маскарадът дава пълна свобода.
— Какво мислиш, не трябва ли и туй да се полее?
— Дадено! А ти ще съобщиш на хората, съгласен? Маскирай се като джудже, като принц, ако щеш, и като принцеса, но дръж вазата по-здраво.
— Но не и като Док — каза Мак.
— Ако Док не си върже вратовръзка, да пукна! — рече Фауна.
27. О, КАКЪВ РЯДЪК ДЕН!
Съобщителните връзки на улица Консервна са неразгадаеми като черна магия и бързи като светлината. Фауна и Мак взеха решение гуляят да бъде превърнат в маскарад петък вечерта към девет часа и единадесет минути. В девет и дванадесет магията почна да действува, а в девет и половина всички, които не спяха, не бяха пияни и не отсъствуваха, вече знаеха това. Една особено подла жена, която от дълго време не познаваше мъж, изкоментира: „Как ще се разбере, че са костюмирани, по какво?“ Тези думи очевидно бяха продиктувани от мизерията, в която живееше. Но вестта бе посрещната най-вече с учудване и радост. Мак продаваше билети и хората купуваха, сякаш предстоеше бой с бикове.
Помислете какво очакваше притежателите на билет: веселба в нощния приют и аперитив „Палас“, лотария, която щеше да прилича едва ли не на церемониално раздаване на подаръци, предстоеше им мероприятие с такива вълнуващи пропорции, каквито летописът на Улицата не познава. И на всичко отгоре — костюмиран бал! Достатъчно би било само едното. Но вкупом те отдалеч намирисваха на тържество, не особено различно от катастрофа.
Фауна с облекчение въздишаше, защото още малко и нейният проблем щеше да намери разрешение. Искаше да натъкми Сузи както трябва, а Сузи, каквато си беше маймуна, все отказваше. Сега бе лесно. Нима има разлика между гардероба на Снежанка и гардероба на една млада и хубава невяста?
Имаше такива, които смятаха, че Фауна се е нагърбила с непосилна задача — да вдигне сватба не само без знанието, но дори и без всякаква конспирация поне с една от страните. Скептиците бяха напълно прави. Но в резултат на дългогодишния си опит Фауна бе убедена, че повечето хора, първо, не знаят какво искат, второ — не знаят как да постъпят, за да получат каквото искат, и, трето — не разбират, че понякога го имат.