В приют „Палас“ и по-рано бяха ставали тържества, но нито едно не можеше да се сравни с експлозията, която предстоеше сега. Външните стени на постройката бяха прясно варосани. Събраха леглата в единия край да не пречат и превърнаха помещението в огромна горска колиба от борови клони, образуващи нещо като свод. Печката щеше да служи за бар и затова напълниха фурната й с натрошен лед. Пред задната врата издигнаха малък подиум, на който се излизаше откъм вратата, а между подиума и публиката, вместо завеса, провесиха една вехта бояджийска престилка. За тази сценка бяха предвидени освен лотарията и други театрални номера.
Горската колиба се осветяваше от японски фенери. Вързани на канап, няколко фенера достигаха чак стръмната пътечка над железопътната линия. Момчетата бяха доволни от положения труд.
Мак прегледа всичко и одобрявайки го, изрече думи, които дълго щяха да се помнят: „Като в приказките, само че наистина!“
Шефът отпусна най-добрите си музиканти, първия състав на „Еспалдас Мохадас“ — две китари, кратуни, кастанети, хаитянски тъпан и огромната като лодка мандолина. Какауете Ривас, племенникът на Шефа, трябваше да се присъедини с тромпета си по-късно. Сега той беше на плажа и репетираше своето соло под сурдинка.
Вечерта над улица Консервна свари момчетата капнали, но доволни. Вземайки пример от Мак, всички решиха да се маскират като дървета. В края на краищата бяха домакини. Тъгуваха единствено за Хейзъл, който реши да ги изостави. Мечтата му да бъде принц Дезире излезе по-силна от любовта към приятелите. В момента той се преобразяваше в тясната спалня на Джо Елегънт.
На повечето маскаради гостите пристигат срамежливи, чувствуват се неудобно, правят се на сериозни, въртят се неловко, додето мине час и тържеството навлезе в разгара си. По започване на веселията улица Консервна стоеше далеч по-напред от редица други центрове на културата. Балът трябваше да почне точно в девет. Началото щеше да се оповести от Какауете Ривас, който според уговорката щеше да изсвири с тромпета „Хем работя, хем си подсвирквам“.
Най-малко два часа преди сигнала на много места — при Дебелата Ида, в „Мечешко знаме“, по домовете — почнаха малки сърдечни гуляйчета като подготовка за главното представление. То трябваше да тръгне с пълна пара. Мак и момчетата бяха, разбира се, тъй притиснати от тежестта на главната отговорност, че не успяха да опитат складираните напитки както трябва; погледите им бяха заковани в голямата стрелка на будилника, поставен зад печката.
В „Мечешко знаме“ парадът все още се намираше разхвърлян по пода. Снежанка щеше да се придружава от придворни дами, подбрани измежду най-прочутите и най-уважавани проститутки северно от Сан Луис Обсипо. Дамите обличаха прозрачни роби в червено, жълто и зелено. Всяка щеше да носи бутилка уиски, украсена с панделка в отговарящ на тоалета и цвят. Фауна се маскираше като вещица. Сама си го избра. Костюмът й можеше да се състои и само от една метла, но тя си направи островърха черна шапка и черно наметало. Фауна готвеше сюрприз: във върховния миг щеше да захвърли черното наметало, да превърне метлата в жезъл и да стане Добрата Фея.
Хората на Дебелата Ида бяха джуджета. Имаше осем Щастливковци, четирима Смъркльовци, шестима Глупчовци и деветнадесет Грухчовци. Всички се бяха струпали около бара и от душа пееха „Жътварска месечина“ на два гласа с разлика тон и половина.
В Западната биологична Док и Старият Джингълболикс водеха безнадежден спор за тютюневите хармани. Насред стаята стоеше кофа за боклук, в която, в гнезда от натрошен лед, се гушеха шестте останали бутилки от касата шампанско, купена от Стария Джей.
Йосиф-Мария трябваше да се маскира като Страшилището. Не беше гледал „Снежанка“, но за него бе достатъчно, че е имало такъв филм.
Док и Старият Джей бяха съвсем забравили тържеството. Когато тромпетът на Какауете възвести „на оръжие“, те крещяха тъй силно, че не го чуха. Младостта и хубостта на улица Консервна вече крачеше весело по осветената от фенерите стръмна пътечка, а Старият Джей и Док все още ревяха в ушите си.
Ненадейно Док снижи глас. Въздействието беше потресаващо — сякаш гръмна див шум.
— Ще отида — рече той. — Какво ли не сторих да остана, но не успях.
— Глупости! — възпротиви се Старият Джей. — Ти се намираш на прага на голяма кариера, млади човече.
— За какво са ми почести?