— Отде знаеш? Получавал ли си някога?
— Не се мъчи да ме задържиш, Стари Джингъл!
— Няма. Да беше само ти … всички сте вече такива. А случайно да си спомняш, има ли нещо за вечеря?
— Купих половин кило салам и ти го изяде. Не успях и до тигана да го добера.
— Не бива да гладуваш, млади приятелю — каза Старият Джингълболикс.
В това време, изкачил стъпалата на един дъх, при тях нахълта Еди.
— Док! — развика се той. — За бога, Док! Почнахме! Вече ще теглят лотарията.
Док измъкна една бутилка от леда.
— Въоръжавай се, Стари Джингъл! Напред!
По стръмната пътечка прихванаха Джингълболикс от двете страни.
Сега вече тегленето можеше да почне. Джуджета, животни, чудовища — всички образуваха полукръг с лице към завесата.
— Всички сме тук, нали? — попита Мак и надникна зад завесата. — Готов ли си, Джони?
— Умирам от студ — продума Джони.
В този момент, с вдигната брада и светнали от самочувствие очи, на вратата гордо застана Хейзъл. Джо Елегънт бе изгубил цял ден, за да си отмъсти на човечеството, и резултатът, Хейзъл, беше налице. Костюмът му се състоеше от сиви долни дрехи, на които бяха пришити спатии, пики, купи, червени и черни. Върху носовете на обувките, останали му от казармата, се поклащаха жълти пискюли. Около врата си имаше яка от нагъната хартия в стила на кралица Елизабет, а на главата — рицарска шапка, като на кръстоносците, с бяло щраусово перо. От колана на кръста му висеше дълга ножница. В дясната си ръка гордо държеше за поздрав кавалерийска сабя.
Джо Елегънт бе съсредоточил отмъщението си в една точка. Задницата на долната част на костюма бе изрязана и на нейно място направо върху голата кожа на Хейзъл се кокореше огромно око, нарисувано в червени и сини концентрични кръгове.
Хейзъл представляваше смайваща гледка. Никого не погледна. Знаеше, че е превъзходен — позна това по мълчанието на останалите. С кокетно движение той свали сабята и кръстоса длани върху дръжката й. Дъхът в гърлото му спря.
— Аз — почна дрезгаво той, — аз съм принц Дезире. — Едва сега събралите са забелязаха, че бузите му са начервени, а клепачите почернени. — Аз бдя над госпожиците! — похвали се той. Чак сега Хейзъл наведе глава да приеме аплодисментите и одобрението, които според него му се полагат. В очите на Мак бликнаха сълзи.
— Колко си хубав, Хейзъл! — каза той. — По-хубаво не можеше да се измисли. Кой ти помогна?
— Джо Елегънт — съобщи Хейзъл. — Момче и половина!
Мак направи незабележим знак на Хуити Втори.
— Да тръгвам ли?
— Веднага — прошепна Мак. — И му избий всички дяволи от главата!
В това време Хейзъл се обърна и продължи:
— Господин Джо Елегънт изпраща своите приветствия и съжалява, че не може да присъствува, тъй като се наложи да напусне града по работа. Това ли беше всичко? … Да, това е всичко.
— Ще му благодарим за поздравите, като се върне — каза Мак.
Гостите гледаха Хейзъл като халосани. Никой не посмя да се засмее. Стиснатата челюст и сключените юмруци на Мак предотвратиха това желание.
— Да продължаваме! — избоботи Дебелата Ида. Мак се окопити, приближи завесата и се обърна към гостите:
— Съграждани — подзе той, — на улица Консервна живее човек, от когото по-добър приятел надали ще са намери. Години наред ние използувахме щедростта му, без да му се отплатим. Тоя човек днес се нуждае от предмет, който би му донесъл пари. Ето защо разрешете ми, на мен и момчетата, от името на приюта „Палас“ да купим на Док един микроскоп. Имаме вече триста и осемдесет долара. Завеса!
— Мак, ти си луд — извика Док.
— Млъквай! — скастри го Мак. — Завеса!
Дръпнаха завесата встрани и зад нея се показа Джони Кариага с чифт сини книжни крила, закачени със станиолови ленти. Джони разклати лъка.
— Аз съм Купидон … Богът… на … любовта! — викна той. Печелившият билет се изплъзна от ръката му и полетя към пода. Джони се хвърли подире му, продължавайки да вика: — Пронизвам със стрелата сърцата ненадейно! — Сграбчи билета и се обърна към Мак: — Сега какво да правя?
— О, небеса! — изстена Мак. После викна — Този билет ли изтегли, Купидоне?
— Сред многото избрах го — Джони бе твърде далеч от фруктиерата, но това не му попречи да си издекламира репликата.
— Дай го тука бе, тиквеник! — изсъска Мак. — Приятели, — каза той, — не ме ли мамят очите? Каква изненада! Чакайте, чакайте! Имам честта да ви заявя, че приютът „Палас“ преминава в ръцете на Док.
Док изведнъж изтрезня.
— Ти си луд!
— И още как — призна Мак.
— Кой ви каза, че приютът е ваш? Никому не съм обаждал.
— Какво искаш да кажеш, Док?