Фауна слезе от метлата и разкъса черната наметка. Отдолу засвятка сребърно ламе. По някакво чудо в ръката й се появи сребърен жезъл със златна звезда на върха. Наканила се сякаш да литне, тя се изправи на пръсти и даде знак за тишина.
— Аз съм вашата Добра Фея! — извика тя. — Водя ви Снежанка, годеницата!
На вратата изникна Сузи, една нова Сузи в сватбена премяна. На главата й се мъдреше сребърна корона, от чиито връхчета се спускаше дълго було. Беше хубава, млада и развълнувана, с полуотворени устни.
— Док, ела да си получиш момичето! — заповяда Фауна.
Док тръсна глава, напразно мъчейки се да изтрезнее. Короната, булото, невинността — всичко туй беше сън, беше лудост.
— Какво става тук, дяволите да ви вземат?
Понякога става тъй, че макар и отдалечени, двама души прочитат взаимно мислите си. Сузи прочете неговите върху лицето му. Руменината на смущението полази по врата й и затъмни страните й. Тя затвори очи. А Док прочете болката й. Светът се завъртя като пумпал. И до ушите му достигна собствения му глас.
— Добра Фейо, приемам своето … момиче.
Сузи отвори очи и го погледна. Челюстта й внезапно се сви, погледът й стана свиреп, а сладките устни замръзнаха в неподвижна черта. Тя свали короната и булото, огледа се за миг и внимателно ги постави на една ябълкова щайга.
Побеснелият тромпет поде сватбения марш в ритъма на самба и тозчас една китара взе да му приглася.
— Слушайте, простаци такива! — викна Сузи — И с последния негодяй бих тръгнала, в каналите бих живяла и пак ще бъда добра жена. За куче ме омъжете, ако щете! Но, мили боже, никога Док! — Тя се обърна и се втурна през вратата.
Фауна търти подире й. Пред задната врата нямаше пътечка в стръмния склон, Сузи се подхлъзна и се затърколи. След нея се преметна и Фауна. Настигнаха се на железопътната линия.
— Ах, ти, горда кучко! — тъжно рече Фауна. — Какво значи това „никога Док!“?
— Обичам го — каза Сузи.
29. О, МИЛА МАЙЧИЦЕ!
Една от най-разпространените последици на сътресението е летаргията. Ако, да речем, след автомобилна катастрофа един от пострадалите вие и се гърчи, а другият седи мирно и тихо и гледа в небитието, то обикновено вторият е по-тежко пострадал. Сътресения преживява и обществото. Точно тъй стана с улица Консервна. Хората се свиха в себе си, залостиха вратите и престанаха да си ходят на гости. Всички се чувствуваха виновни, дори ония, които нямаха нищо общо с подготовката на тържеството. Но нима е малко да присъствуваш.
Мак и момчетата заживяха с чувството на сполетени от немилостива съдба. За трети път опитваха да сторят нещо хубаво за Док и за трети път се проваляха. Просто не знаеха накъде да се обърнат, та да избягат от собственото си презрение.
Дебелата Ида стана до жестокост мълчалива. Клиентите й пиеха и мълчаха от страх, да не ги сполети оня бяс на вината, който се долавяше току под езика й.
Фауна тъгуваше като изоставено куче. В своя живот от абсурдни планове тя бе стигала и до неуспехи, но никога до катастрофи.
Дори у Шефа се забелязваха малки проблясъци на някакво ново за него чувство. Едно време той винаги успяваше да замени вината с неподходящите обстоятелства, с някой неприятел, но сега обвинителният му пръст се сгъваше като цев на циркаджийско пищовче и се насочваше към сърцето му. Болката бе нова и интересна, но нали беше болка! Стана любезен и внимателен към всички — нещо, което уплаши хората, познаващи го добре. В усмивката на тигъра няма нищо весело.
Що се отнася до Док, той преживяваше преустройство — тъй дълбоко, че дори не го съзнаваше. Приличаше на разглобен върху часовникарската маса часовник — всички рубинчета, пружинки и колелца бяха извадени, готови за повторно сглобяване. Човек лекува болката и отчаянието с най-различни церове. Един от тях е гневът.
Док се караше по най-долен начин със Стария Джингълболикс, заповядваше му да се пръждосва и вече никога да не помисли за връщане. После Док се сдърпа с пощальона за качеството на услугите му, макар че те си бяха все едни и същи от десетки години. Най-сетне пусна дума, че работи и не желае да се среща с никого от улица Консервна, с никакъв жив човек. Седна пред жълтите листи и снопчето подострени от Сузи моливи с празния израз на тежко сътресение в очите.
Причина и жертва за разпадането на Улицата изведнъж стана Сузи. Не може да се каже, че неприятностите укрепват характера, защото също тъй често те го и погубват. Но ако някои черти от характера бъдат подложени на огън и размесени с малко мечти, те понякога … понякога…
Ела, сервитьорката от „Златният мак“, изпитваше сутрин в десет часа същата умора, която изпитваше и вечер в полунощ. Тя бе винаги уморена. И не само се примиряваше с това, но смяташе, че всички са като нея. Не вярваше, че може да има нозе, които не болят, гърбове, които не стягат, и готвачи, които са в добро настроение. Сутрин, на закуска, нанизът от мляскащи пред тезгяха уста убиваше апетита й и до вечерта той не се връщаше. В затишието около десет часа тя почистваше мокрите маси и помиташе трохите под столчетата на бара.