През 1932 година, когато фабриката забогатяла и взела да се разширява, вехтият котел бил най-сетне изхвърлен на празното място. Старият Рандолф бил още жив и макар пенсиониран, все тъй ненавиждал разхищаваното и откъртил повечето тръби. Огромният цилиндър, шестнайсет стъпки дълъг и седем стъпки в диаметър, бил окончателно оголен. Отгоре му останал да стърчи бившият комин, а на ръждясалите си панти продължила да се поклаща вратичката на пещта, три педи широка и две педи висока.
Много хора използували котела за временен подслон, но г-н и г-жа Сам Малой били първите, които се установили в него на постоянно местожителство. Човек сръчен, г-н Малой откачил забравените тръби и създал известни допълнителни удобства.
Като дом, парният котел има както предимства, тъй и недостатъци. Не всеки ще се реши да падне на ръце и колене, за да пропълзи през тясната вратичка. А вътре понеже подът е заоблен, трудно се ходи и трудно се настанява покъщнина. Третото неудобство се състои в липсата на светлина.
Предимствата на котела могат да се изброят както следва: абсолютно непромокаем, уютен, с чудесна проветривост. С регулиране на клапана и вратата на пещта човек може да получи въздух колкото си ще.
Под комина г-н Малой издигнал тухлено огнище за студени зимни нощи. В приложение към всички изброени удобства, котелът бил огнеупорен, ветроупорен, земетръсоупорен и почти бомбоупорен. Всичко това напълно уравновесяваше липсата на течаща вода, електричество и канализация.
Имаше хора, особено в Кармел, които казваха, че изборът на Сузи — да живее в котела — бил символично връщане назад към утробата. Може би в това имаше нещо вярно, но не по-малко вярно бе и това, че тази утроба притежаваше известни икономически фактори. Сузи се хранеше безплатно в „Златният мак“, а в котела намираше безплатен приют.
Сузи взе парите, които Джо Блейки й зае, и посети универсалния магазин на Холман в Пасифик Гроув. Купи чук, трион, различни по големина гвоздеи, два листа шперплат, кутия небесносиня боя и четка, торбичка лепило „Дуко“, чифт розови пердета на сини цветчета, три чаршафа, две калъфки за възглавница, две кърпи за лице и мушамена покривка за маса, чайник, две чаши и чинийки и кутия чай в кесийки от лигнин. От вехтошаря купи войнишко походно легло, дюшек, кана, гърне, две одеяла, едно огледало и газена лампа. С това капиталът й се стопи, но още в края на първата седмица Сузи върна на Джо два долара и четвърт, спестени от бакшишите в „Златният мак“.
Потънала в срам, Улицата се правеше, че не вижда какво става в котела, че не чува ударите на чука до късно през нощта. Но това бе израз не толкова на липсата на любопитство, колкото на добро възпитание.
Фауна издържа десет дни, ала най-после капитулира пред естественото си носонапъхване във всяка работа и един вторник, късно вечерта, след като затвори „Мечешко знаме“ поради липса на клиенти, надникна през прозореца на Готовата стая и съзря под вратичката на парния котел да се промъква слаба светлинка. Над комина лениво се носеха кълба дим, ухаещ на борова смола. Фауна се измъкна нечуто от предния вход и тръгна към дивите ружи.
— Сузиии! — тихичко извика тя.
— Кооой?
— Аз съм, Фауна.
— Какво искаш?
— Да те видя как си.
— Добре съм.
Фауна коленичи на четири крака и пъхна глава пещта. Преобразуванията бяха главозамайващи. Извитите стени бяха боядисани в небесносиньо, а на тях, с лепило „Дуко“, бяха залепени пердетата. Уютна моминска квартира. Осветена от огнището, Сузи бе седнала на походното легло. За огледалото, каната и гърнето си бе сковала масичка, до която се мъдреше буркан от компот, напълнен сега с пуканки.
— Добре си се подредила — отбеляза Фауна. — Няма ли да ме поканиш?
— Влез, само внимавай да не се закачиш на вратата.
— А ръка няма ли да ми подадеш?
Сузи я издърпа през вратичката на пещта.
— Ето тук, седни на кушетката. Скоро ще си набавя и стол.
— Можехме да ти изплетем черга — каза Фауна, — Много хубаво ще стои.
— Не — възпротивя се Сузи. — Всичко сама искам да си направя. Искаш ли да пийнеш чаша чай?
— Че да пийна — разсеяно отвърна Фауна и после изведнъж копита: — А бе ти сигурна ли си, че не си полудяла?
— Не съм. Нали знаеш, никога по-рано не съм имала собствен дом.
— Добре, добре. Чудесно си се подредила. И ако имаш нужда от нещо, да ти дам. Идвай да се къпеш в „Мечешко знаме“.
— И в „Златният мак“ има душ — рече Сузи.