Хейзъл бе изтощен от мислене. Клюмна, опря глава на ръката си и заспа, както спят хората с изпълнен дълг — здраво и дълбоко.
32. ПРОБЛЕМЪТ НА ХЕЙЗЪЛ
Джо Елегънт се завърна от пътешествието си готов отново да замине при първия сигнал. Очакваше укори за костюма на Хейзъл, но укори нямаше. За благодарност три вечери поред приготовляваше хлебни сладки, но момичетата дори и не разбраха какво са яли. Искаше да узнае какво се е случило, но се боеше да попита. Ето защо Джо Елегънт се зарадва, когато Хейзъл го посети в малката пристройка зад гърба на „Мечешко знаме“.
— Седни — покани го той. — Ще ти дам торта.
В негово отсъствие Хейзъл разгледа окачените на стената творби на Анри художника — една от кокошоперушинния му период и една от по-късния миденочерупчест период. После погледна масичката, на която Джо Елегънт работеше с пишещата си машина. Видя топче спретнато подреден ръкопис, зелено мастило на зелена хартия. От валяка на машината стърчеше лист, който почваше: „Мой скъпи Антони Уест! Колко мило от твоя страна …“
Джо се върна с парче торта и чаша мляко за Хейзъл и докато Хейзъл дъвчеше и отпиваше, той не свали широките си влажни очи от него.
— Как мина? — попита той.
— Кое?
— Как кое? Костюмът!
— Чудесно, чудесно. Всички останаха изненадани.
— Естествено. А Мак каза ли нещо?
— Каза, че съм прекрасен. Едва не заплака.
Джо Елегънт се усмихна с тиха злоба.
— Кажи — безразлично попита Хейзъл — какво му беше на Док според теб?
Джо кръстоса с привичен жест нозе и прокара пръст по ръбовете на топчето зелена хартия.
— Цялото е само част от цялото.
— Повтори!
— И много неща, и едно единствено. Неговото либидо го тласка в едно направление, а съзнанието — в друго. Неговият мит е морето, вятърът и отливите и той се свързва с него, събирайки животни. После занася своето съкровище в лабораторията. Иска да го крие и да можеше, с дракони би го пазил.
Хейзъл се приготви да каже, че Док продава животните, но щеше да се издаде, че слуша.
— Познавам една жена, казва се Берта Дракон — рече той. — Бях в трето отделение. В Деня на благодарността рисуваше на черната дъска подноси с пуйки. И носеше колосани фусти. Шумяха.
Джо Елегънт леко се намръщи, че го прекъснаха.
— Дестилирай мита и ще стигнеш до символа — продължи той. — Символът — това е статията, която иска да напише, но и тя съдържа чужди тела, нуждае се от дестилация. Защо? Защото е ерзац, затуй! Символът му е фалшив. Затуй не може да напише статията. Умора ли? Тръгнал е по крив път. Затуй стига и до фалшиви изводи. „Трябва ми микроскоп“, казва. „Трябва да ида в Ла Хойа за пролетния отлив.“ Той няма да отиде в Ла Хойа! И никога няма да напише статията!
— Защо?
— Фалшив символ. Да се върнем на мита, морето. За него морето е майка. Майка му е мъртва, но живее. И той вади от утробата на майка си съкровища, които се мъчи да запази. Разбираш ли?
— Да — едва чуто казва Хейзъл.
— Той има нужда от любов. От топлина.
— Та кой няма? — попита Хейзъл.
— Чувствувам, че мога да му помогна, стига да ми разреши.
— Пък аз си мислех, че е лапнал по Сузи — каза Хейзъл.
Устните на Джо Елегънт се свиха в сянката на отвращение, което прекоси лицето му.
— Още един погрешен път! Още един провал!
— Едни харесват едно, други — друго — забеляза Хейзъл.
— Много си оригинален! — отвърна Джо Елегънт.
От пристройката на Джо Елегънт през кухнята до Готовата стая имаше само няколко крачки. Седнала с подвити нозе в Готовата стая, Беки четеше кореспонденцията си. Абонатка на „Писмовен приятел“, Беки водеше оживена кореспонденция с цял свят. Листът оризова хартия в ръцете й идеше от Япония. „Скъпа писмовна приятелко — започваше писмото, — твоят интерес бил получен. Как е хубава Златен Щата. Японско момиче и то прави прическа също, но без използуване лак. Моят приятелка Мици Мицуки много западна в умственото. Имате ли, напротив, да изпратиш мъничко, но малко кислородна вода …“
— Здравей! — прекъсна я Хейзъл.
Беки изпусна писмото.
— Ходил ли си в Япония?
— Тц.
— И аз. Как е Мак?
— Добре. Беки, какво му е на Док?
— Любов — каза Беки. — Док страда. И да не страда, трябва! Не е лошо така.
— Като на шиш се върти.
— Така е, така е. Бедният! Аз да бях, щях да ида при него, да сложа ръка на челото му и ще му река: „Док…“
Вратата на Фауна се открехна.
— Стори ми се, че някой говори. Ха! Здравей, Хейзъл! Къде са другите момичета? Беки нещо не е добре.
— Дошъл съм да питам…