Джо Елегънт въздъхва, облегна се и почеса корем.
После се прозина, отиде в кухнята на „Мечешко знаме“ и сложи кафеничето на огъня. И додето водата се стопли, излезе — вън бе прелестна утрин. Пеликаните се юрнаха подир пасаж моруни, а над залива висяха розови облачета, прилични на тоалетен лигнин. Джо съзря цветята пред вратата на парния котел и приближи да ги разгледа — огромен букет лалета, неразцъфнали рози, кичести нарциси и перуники. Ако не беше лабораторния буркан, в който бяха натопени, цветята можеха да минат за случайно жертвоприношение.
От годежно-лотарийното тържество насам животът на Джо Елегънт не бе изпадал в опасност, ала улица Консервна и без туй не му предлагаше особена дружелюбност. Той отнесе новината в „Мечешко знаме“ и я сервира на Фауна върху подноса с кафето и мекиците. Към осем часа вестта стигна приюта „Палас“ . Първите посетители на „Ла Ида“ я погълнаха с киселото си уиски.
Най-хубавите места в театъра се намираха в Готовата стая, чиито прозорци се надвесваха направо над празното място. Залапал мекиците на Фауна, зад пердето застана Мак. Момичетата се събраха с най-хубавите си пеньоари. Беки бе нахлузила чехлите си с помпони от щраусови пера. В осем и половина зрителите чуха скърцането на желязната вратичка и взеха да се побутват с лакти.
Застанала на четири крака, Сузи подаде глава от пещта и завря нос в гигантския букет. Известно време тя оглеждаше цветята, после се протегна и ги дръпна вътре. Желязната врата се затвори.
В девет Сузи отново се показа и бързо се отправи към Монтерей. В девет и половина се върна. Влезе в котела и миг по-късно избута навън куфара си. Публиката изтръпна от смущение, но то не продължи дълго. Сузи изкачи стъпалата и звънна в „Мечешко знаме“, Фауна прогони момичетата по стаите, Мак се измъкна от задния вход и едва тогава отвори.
— Нали ми каза, че мога да се изкъпя тука — рече Сузи.
— Моля, заповядай — каза Фауна.
След час, когато плискането заглъхна, Фауна похлопа на вратата на банята.
— Искаш ли малко тоалетна вода, миличка?
— Благодаря — отвърна Сузи.
След малко тя се появи поруменяла и блестяща.
— Чаша кафенце? — попита Фауна.
— Ще ми се — рече Сузи, — но бързам. Благодаря за банята. Има ли нещо по-хубаво от туй да седнеш в дълбоката вана?
Скрита зад пердето, Фауна я видя, че отново пропълзя в парния котел. После в спалнята-кабинет надраска бележчица и по Джо Елегънт я проводи в Западна биологична. Бележката гласеше: „Днес тя няма да ходи на работа.“
35. ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО, КОГАТО НИКОЙ НЕ ГЛЕДА
Док хвърли най-хубавите си дрехи върху леглото. По изпраните панталони с цвят каки тук-таме се забелязваха бледи петна от киселина, бялата риза бе пожълтяла от годините, а старото вълнено сако — той забеляза туй за първи път — бе протрито и на двата лакътя. Петна имаше и по вратовръзката, която бе сложил за вечерята при Съни Бой. На дъното на куфара си той откри една черна войнишка вратовръзка. За пръв път в живота си Док бе недоволен от своя гардероб. Колко глупаво е да приемаш тия неща сериозно! Но той без съмнение бе напълно сериозен. За миг се отпусна и хвърли поглед върху дрехите и живота си — и двете му се сториха смешни. Не по-малко смешно бе и потръпването, от което със сигурност личеше, че е изплашен.
Док заговори на гърмящите змии, а те наизвадиха раздвоените си езичета и заслушаха:
— Пред себе си виждате един глупак — почна той. — Аз съм човек разумен, човек сравнително образован, с коефициент на интелигентност 182, завършил Чикагския университет с докторат и други титли. Човек сведущ в своята област и не профан в други области. Виждате ли го? Ще прави официално посещение на едно момиче, което живее в парен котел! Купил й е четвърт шоколад! И трепери от страх. Защо? Ще ви кажа защо. Страх го е, че момичето няма да го одобри. От нея го е страх. И знае, че това е смешно, ала не може да се смее.
Пепелявите очи на змиите се бяха приковали в него, или поне тъй му се стори.
— Да се изясня — продължи Док. — За нищо друго не ме бива. Казват, че ампутиралият усещал отрязания крак. Тъй да е! Аз пък не мога да забравя това момиче. Без нея съм като половин човек. Не мога да живея без нея. Когато сме били заедно, животът ми е бил пълен, в повече е бил. И не само като е била добра с мене. И като сме се карали, пак съм бил цял. На времето не можах да разбера колко е важно, но сега разбирам. Не съм пиян! Знам, че и да я спечеля, много има да патя. По-добре да не бях я срещал — туй си повтарям. Но съзнавам, че изпусна ли я, никога няма да намеря останалата си половина. Ще заживея сив полуживот и до смъртта си ежечасно ще тъгувам по своето изгубено момиче. Като мъдри влечуги ще ме попитате: „А защо не почакаш? Гледай напред! В морето има и по-добри риби.“ Но вас какво ви засяга всичко това? Позволете да ви кажа: за мен не само няма по-добри риби, за мен в морето изобщо не съществуват други риби. Без тази риба морето е празно. Набийте си това в главата и хубавичко запомнете!