Той се съблече, взе един душ и тъй старателно си изтърка кожата, че тя се зачерви. Грабна четката за зъби и додето венците му не пуснаха кръв, не я остави. Ръцете му бяха излющени от формалина, но това не му попречи да изреже обезцветените си нокти. После среса с четка щръкналата си коса и се обръсна тъй гладко, че лицето му пламна. Най-сетне бе готов, но все си намираше друга работа, да отлага тръгването. Стомахът му се бе събрал в гърдите, дишаше плитко. Една глътка уиски? — помисли си той. Не, ще дъхтя, а тя ще разбере защо съм пил. Интересно, дали и тя не е уплашена? Човек никога не знае. Жените се прикриват по-добре от мъжете. О, боже, какъв глупак съм аз! Тъй повече не бива. Погубвам се. Гласът ми трепери. И за какво? За тая малка… Не, не тъй! Не бива! Кураж няма да спечелиш, ако почнеш да я ругаеш. Ти отиваш при нея, не тя при тебе. И защо говориш на „ти“, когато си „аз“? Нима ме е страх от това „аз“? Изведнъж го осени идея. Разрови плочите и намери „Изкуството на фугата“. Ако неговото величие не ми вдъхне кураж, помисли той, по-добре да се откажа. И приседна неподвижен. А Бах започна да гради един свят, да го населява и да го подрежда; после хвана за гушата света на Док и го унищожи. Когато музиката заглъхна, тъй както заглъхва човек, когато го споходи смъртта — на средата на недоизказаните слова, — Док отново бе придобил смелост. „Бах се е борил, на живот и смърт се е борил — каза си той — и не е бил победен. Да бе останал жив, би продължил неравната борба.“ И Док се развика:
— Дайте ми малко време! Искам да помисля. У Бах е имало нещо, за което аз гладувам, без което загивам. Не е ли то храброст? И не е ли храбростта великото изкуство на душата? Има ли по-благородно качество у човека от храбростта? — Док млъкна и сякаш внезапно се обля в някакви вътрешни сълзи. — Ах, защо не съм знаел досега? — попита той. — Аз, който се възхищавах от любовта, дори не съм разбрал кога е дошла. Старият Бах си е имал и талант, и семейство, и приятели. Всеки си има по нещо. А какво има Сузи? Абсолютно нищо освен една смелост. Тръгнала срещу атомния свят с прашка в ръка и, вярваш ли, о боже, ще спечели! А не спечели ли, какъв смисъл да се живее повече? Но какво значи туй „ще спечели“? Знам. Щом не си победен, значи си спечелил — Док се нахвърли върху себе си, да си отмъсти за унижението на Сузи: — Знам какво върша. Понеже ми предстои поражение мъча се да си върна самоувереността чрез нейната храброст. Но моля, да бъдем на ясно! Нуждая се от нея, за да спася себе си. Без нея съм половин човек. — Док се изправи. Вече не се чувствуваше глупав, нито мисията му се струваше смешна. — Довиждане — обърна се той към гърмящите змии. — Пожелайте ми щастие!
Той взе кутията с бонбоните и въодушевено заслиза по стъпалата на Западната биологична. Пресичайки улицата, Док разбра, че го наблюдават от всеки прозорец, от който можеха да го видят, но пет пари не даде. Дори махна за поздрав към невидимата публика. Като минаваше през ружите на празното място, помисли си: „Как се чука на желязна врата?“ Спря се, вдигна от земята един ръждясал гвоздей и весело доближи парния котел. Похлопа в барабанен такт. Вратичката на пещта не беше плътно затворена.
— Кой чука! — долетя с метални отзвуци гласът на Сузи.
— Аз — отвърна Док, — моя милост.
Вратичката се открехна и Сузи подаде глава.
— Благодаря за цветята — каза тя.
— Нося ти още един подарък.
Тя погледна кутията шоколадени бонбони в ръката му. Но понеже бе коленичила на четири крака, за да го погледне в лицето, трябваше да извие глава нагоре.
Док не можа да познае — подозрение и съмнение ли е изписано в очите и или бе само напрежението от извитите мускули.
— Бонбони?
— Да.
— Аз не… — почна тя и в този миг в главата й нахлуха думите на Фауна и я заудряха с малките си юмручета. — Божичко! — каза тя — Благодаря!
Док губеше хладнокръвие. Сузи стоеше с превит врат и по-високо от коленете му нищо не виждаше. Док се опита да обърне нещата на смях и това, което рече, му се стори много безсмислено:
— Дошъл съм на официално посещение — рече той — няма ли да ме поканиш да вляза?
— Можеш ли влезе?
— Ще опитам.
— Вътре е тясно.
Док не отговори.
— Но, за бога, влез, заповядай — каза Сузи и дръпна глава от отвора.