— Не се слагай, дето не ти е мястото! Бях глупава, че ти повярвах. Ти си доволен от това, което имаш. Сам ми каза. Аз всичко бих ти провалила. Не беше лесно да поумнея, но слава богу, поумнях.
— Казвал съм неверни неща.
— Не са неверни, с очите си го каза.
Док се почувствува победен. В тона й нямаше гняв, нямаше нищо, освен примирение и съвсем слаба нотка на вълнение. Да, точно тъй, вълнение, което граничи дори с радост.
— Говориш като щастлива, Сузи.
— Щастлива съм — рече тя. — И знаеш ли кой ми помогна?
— Кой?
— Фауна. Жена и половина е тя! Гордостта ми върна! Никога досега не съм имала гордост.
— Как стана това? — попита Док. — И аз имам нужда от малко гордост.
— Тя ме научи. Накара ме да си повтарям, че като мене на света друга няма, че в мен има нещо много хубаво. И дявол да го вземе, точно така е! Хайде, стига вече сме приказвали, какво ще кажеш?
— Да — съгласи се Док. — Трябва, струва ми се, да тръгвам.
— Да. И аз трябва да отивам на работа. Кажи, Док, спомняш ли си онзи човек, за когото ми разказа? Живеел там, дето бяхме с теб онази нощ?
— Пророкът? Разбира се. Какво се сети?
— Джо Блейки го арестувал.
— Защо?
— За кражба. От магазина „Сейфуей“. Джо не искаше, ама …
— Ще проверя не мога ли нещо да сторя. Довиждане, Сузи.
— Нали не се сърдиш?
— Не, Сузи. Само съжалявам.
— И аз. Но по дяволите, човек не може всичко да има. Довиждане, Док! Желая ти успех в Ла Хойа!
Прекосявайки този път улицата, Док се надяваше че сега поне никой не го наблюдава. Вмъкна се в лабораторията, довлече се до леглото и се тръшна. Бе загубил. Не можеше да разсъждава. Едно едничко бе сигурно: трябваше да се иде в Ла Хойа. Не отиде ли ще умре, защото надали ще му остане нещо, в което да вярва, за което да се бори. Стисна очи и се загледа в блестящите точици, които заплуваха в мрака.
На верандата се чуха стъпки. Гърмящите змии умерено изтрополяха.
Вратата се отвори и на прага застана Хейзъл. Като видя изражението на Док, надеждите му угаснаха.
— Е? — попита той.
— Нищо — отвърна Док.
— Все трябва да има някакъв начин.
— Няма — каза Док.
— Нещо да ти помогна?
— Нищо. Впрочем, да! Познаваш ли Джо Блейки?
— Полицая? Разбира се.
— Арестувал е един човек на дюните. Намери го и му кажи, че се интересувам от този човек. Веднага щом мога, ще ида да го навестя. Кажи на Джо, че човекът е безопасен. — Док се извърна встрани и затършува в джоба си. — Ето ти два долара. Помоли Джо да те пусне при човека и му ги дай … Не, по-добре отбий се в „Сейфуей“, купи една дузина захарни пръчки и ги отнеси на пророка. Дай му и рестото.
— Пророк ли?
— Името му е такова — уморено каза Док.
— Всичко ще свърша, ей сегичка! — Хейзъл беше горд и тръгна в кучешки тръс.
Док тъкмо се наместваше за по-удобно в своето нещастие, когато на вратата отново се почука.
— Влез! — извика той.
Отговор не дойде. Разнесе се второ похлопване и дивият съсък на змиите.
— О, мила майчице! Дано не са ученици да разглеждат лабораторията!
Беше телеграма, дълга телеграма с наложен платеж Тя гласеше:
Еврика! Гръцка дума значи открих. Вече си институт. Уредих изследователска секция главоногите при Калифорнийския институт естествена история. Ти си отговорник. Шест хиляди годишно плюс разходи. Почвай работа октоподите. Подготвям да прочетеш доклад Калифорнийската академия науките края годината. Изводите ясни. Поздравления. Искам да чуя какво ще кажеш като платиш за телеграмата.
Док остави телеграмата на леглото, до себе си.
— Кучият му син! — рече той.
36. ЛАМА САБХТХАНИ21
Хейзъл седна в единия край на желязната кушетка в Монтерейския затвор и с интерес заразглежда пророка.
— Отвори кутията, това са сладкиши. Щом си приятел на Док, нищо лошо няма да ти се случи.
— Не го познавам — каза пророкът.
— А той те познава. Значи, имаш щастие.
— Не познавам никакви доктори.
— Не е от тях. Той е доктор по буболечките, по… разни такива.
— Аха! Спомням си. Нагостих го с вечеря.
— А сега ти праща сладкиши.
— Сигурно няма да ги изям.
— Защо пък? И таз хубава!
— Кажи на моя приятел Док, че алчността ме отрови. Обичам сладкишите и сегиз-тогиз си открадвам по един; все успявах някак да си облекча съзнанието от дребното престъпление. Но вчера ме обзе такава страст, същински бич! Откраднах три. Управителят на „Сейфуей“ каза, че от по-рано знаел дето задигам по едно и все си затварял очите. Но като взех три, нямаше как, обади ме. Не е виновен човекът. Отде да знае следващия път какво ще открадна? Току виж ме обзела друга страст. Сега ще се накажа — няма да изям тия сладкиши, само ще ги мириша.