Дните отминаваха, а пеперудите не идваха. В началото Пасифик Гроув изпадна в паника, после се разрази сляпо озлобление и гражданството вече търсеше кого да обвини. На мушката попадна градската управа. И без това й беше време да се подменя. Търговците, чиито счетоводни книжа не излизаха, хвърляха вината за това на кмета. Намаля посещението на кината. Градският съвет отнесе всички ругатни. Въпросът се превърна в негодувание, негодуванието — в рев: „Да изгоним мошениците!“
По това време се случи и пожарът в хотела на Кинг Сити, шейсет мили оттук. И кой, мислите, избяга от горящата сграда само по пардесю и с една русокоса красавица под ръка? Кметът на Пасифик Гроув, Кристи. Той дори не си направи труда да подава оставка. Напусна града и толкоз по-добре, защото вече се говореше за катран и кокоши пера. Изглежда бе дочул какво му се готви. Градът не бе изпадал в такова безпокойство от Великата война на рокет.
Религиозният блок отдаде бедата на греха, без да навлиза в повече подробности. Циниците поискаха да се изхвърли целият съвет заедно с началника на полицията и инкасатора на водната такса. По-солидните граждани видяха вината където трябва — в социализма на Рузвелт и Труман. А пеперудите тъй и не дойдоха.
Тогава в училището избухна скандал. Четвъртият син на Уилям Тейлър, ученик от първо отделение, донесе един ден в къщи цветните моливи, загънати в обложката на доклада Кинси22. Като го поразпитаха, той здравата се подплаши и съобщи, че взел обложката от учителката, мис Бък. Разпитаха и нея и се разкри, че през 1918 година баща й подписал петицията за освобождаването на Юджин В. Дебс23. Стигна се дотам, че никой никому не вярваше. Мис Грейвс продължи да кудкудяка.
А пеперудите не дойдоха.
Тъй че, както виждате, неприятностите на улица Консервна далеч не бяха тъй страшни, както си помислихте началото.
39. ОТНОВО БЛАГОДАТЕН ЧЕТВЪРТЪК
Пролетта дойде и с нея настъпи още един благодатен четвъртък. Слънцето почна да се накланя на юг и разтвори усуканите листенца на златистите макове. Преди пладне из въздуха се носеше острият аромат на ралицата, която расте по нивята край Форт Орд.
Беше благодатен ден за всички видове гърмящи змии. Обзет от пролетен бяс, някакъв неудържим заек прекоси плаца на гарнизона и притегли върху себе си радостните изстрели на цели две роти, но успя да се шмугне и скрие зад дюните. Този миг на заешко високомерие струваше на правителството 890 долара и развесели сърцата на сума войници.
Мис Грейвс се пробуди бездиханна от скрити надежди. Изпя гамата с полутоновете и установи, че гласът й се е върнал, че всичко в света е почнало да се оправя. Тя имаше право. В единайсет часа пеперудите се зададоха откъм залива и накацаха с милиони върху боровете, засмукаха гъстия сладникав сок и от опиване станаха кривогледи. Пеперуденият комитет се събра на извънредно заседание в пожарната команда, наизвадиха коронките на феите и дългото кафяво бельо на индианците. Временният кмет на Пасифик Гроув написа прокламация за вечерния вестник.
Тази сутрин отливът, готвейки се за голямото пролетно отдръпване, оголи брега, топлото слънце изсуши водораслите и привлече на крайморски излет рояци милиарди мухи.
Хората се чувствуваха добре. Съдията Албертсън пусна пророка под гаранция, дадена от управителя на „Сейфуей“. Надвесен над операционната (апендицитен случай), доктор Хорас Дормоди подсвиркваше под маската си и разказа на асистиращите политически виц, без да споменава счупената ръка на Док. Проблемите на пациента, колкото и смешни да са, бяха за доктор Хорас свято нещо. Той обаче не успяваше да се сдържи и от време на време дискретно се усмихваше.
Как стана тъй, че всички научиха за ръката на Док? Никой не знае. Фауна получи вестта с мекиците си. Алис, Мейбъл и Беки я поеха с портокаловия си сок. Шефът чу за това от Какауете, който незабавно изтича на плажа и три пъти оглушително изсвири хоровата партия от „Милата Джорджа Браун“ в шест различни гами.
Когато разбра за случилото се, Дебелата Ида тъкмо наливаше от пайнканьоновото уиски в бутилки от „Олд Кроу“. Мак и момчетата научиха новината рано — тя ги накара бързо да действуват. Тази сутрин „Златният Мак“ бе отворен от Сузи. Тезгяхът се изпълни със закусващи, които за прахосване на времето си поръчаха кафе. Денят бе вече доста напреднал, когато Сузи научи, че Док си е счупил ръката. Но какво можеше да стори? — Ела бе отишла да си прави трайно къдрене. Посетителите доста се учудиха на обслужването, което получиха след това — говореха й, а тя гледаше с празен поглед някъде над тях. Нарече г-н Макминимин „г-н Грос“, към г-н Грос се обърка на „ти“ и му сервира яйцата сурови, от което му се повдигна.
22
Алфред Ч. Кинси (1894–1956) — амер. биолог, публикувал два доклада за сексуалното поведение у човека (1948, 1953)