Мак се притече пръв на местопроизшествието. Не успя дори обувки да нахлузи. Огледа гипсовата превръзка, още недоизстинала, и изслуша единственото обяснение, което Док можа да измисли — че си притиснал ръката между кушетката и стената.
— Какво ще правиш сега? — попита го Мак.
— Не знам — каза Док. — На всяка цена трябва да замина на юг.
Мак тъкмо щеше да предложи разрешение, когато изведнъж му хрумна мисъл, която го накара да каже:
— Току-виж излязло другояче. — И хукна обратно към приюта „Палас“.
Мак приближи леглото на Хейзъл — беше непобутнато, без гънчица.
— Не се е прибирал — рече Хуити Първи.
— Тъй значи! Какво ще кажете за това, а? Сладък негодяй! — издума Мак с възхищение.
Отправи се към кипариса, провря се под ниско увисналите клонаци и както се издърпват кученца изпод леглата, издърпа Хейзъл оттам, завличайки го в приюта.
Хейзъл бе изпаднал в пълна апатия.
— Трябваше — с безнадеждност в гласа промълви той.
— Някой виждал ли е Сузи? — попита Мак.
— Видях я рано, отиваше на работа — каза Еди.
— Добре, иди й предай новината! Уж между другото — заповяда Мак. — А ти, Хейзъл, какво ще ни разкажеш? Как стана?
— Сърдиш ли ми се?
— Отде накъде! — каза Мак. — Е, още не знаем дали ще има полза, но е стъпка във вярната посока. Забележете — обърна се той към Хуити Първи и Хуити Втори — Хейзъл не му е счупил крака. Хубаво е преценил. Док може да ходи, но не може да работи. Хуити — това се отнасяше до Хуити Втори, — иди при Док и стой при него. И да внимаваш да не му предложи някой да го заведе в Ла Хойа! Къде е бухалката?
— Хвърлих я в залива — каза Хейзъл.
— Ооо! Сетил се! Хуити, вземи си нещо тежко. Вън има тръби.
Хейзъл изгуби съзнание. Мак приседна до него на леглото и почна да слага на трескавото му чело мокри кърпи.
Хейзъл дойде на себе си и с мъка, като диреше думите, зашепна:
— Мак, няма да мога… Все едно какво казват… звездите … и полицаите… няма да мога. Не съм … сили нямам.
— Какви ги плещиш? Та ти вече свърши каквото трябваше.
— Не това. Кажи на Фауна да потърси друг човек за президент на Съединените щати. Мак опули очи:
— Тук да умра! Пък аз мислех, че си забравил.
— Как ли не се мъчих — съкрушено призна Хейзъл. — Не искам никого да разочаровам, Мак, но що да правя, просто не ме бива … Опитай се да ме отървеш, а? Моля ти се, Мак! От дън душа ти се моля!
Състрадание замрежи погледа на Мак.
— Добре, мили мой негоднико. Бедното ми зайче! Не се тревожи! Никой не те кара насила. Ти извърши благородно дело. Не можа да се намери нито един с достатъчно смелост. Само ти!
— Не е, да речеш, заради мидите — продължи Хейзъл. — Ей богу, и това бих направил, и вехти чорапи бих ял, ако се наложи. Но не е там… Работата не е за мене, много е. Цялата страна ще объркам.
— Ти си лежи и не ставай — рече Мак. — Малкият ми Хейзъл! Мак ще се погрижи за него. Та има ли по-храбър от тебе? Хунти — обърна се той към Хуити Първи, — седни тук до Хейзъл да го утешаваш и не му давай да става, додето не се върна. — Мак се втурна навън.
— Трябва да направиш нещо, бързо! — каза Мак на Фауна. — Знаеш ли го дали няма да му дойде още някоя благородна мисъл? Човека убива, дяволите да го вземат!
— Да — съгласи се Фауна, — разбирам какво се е случило. Почакай да си взема нещата. Как ти се струва, ще се зарадва ли на една маймунска главичка?
— Страшно ще му хареса! Има нужда.
Фауна разгърна небесната карта пред очите на Хейзъл.
— Всеки прави грешки — почна тя. — На картата имало цвъкнато от муха. Оказа се, че Сатурн изобщо не е бил в двойна връзка.
— Отде да знам не ме ли баламосваш, само и само да ме успокоиш — подозрително рече Хейзъл.
— Колко пръсти имаш на краката?
— Нали ги броих, девет.
— Преброй ги пак! Хейзъл изу обущата си.
— Същото като по-рано — установи той.
— А я погледни кутрето как се е подвило под стъпалото! Брей, в каква грешка ме вкара тази муха! Пък и ти не си броил както трябва. Десет пръста имаш! Единият подгънат.
По лицето на Хейзъл бавно почна да се разлива усмивка — усмивката на радостно облекчение. За миг сянката на тревогата се върна:
— Тогава, според тебе, кого ще изберат за президент?
— Никой не може да каже — отвърна Фауна.
— Само да е посмял нещо лошо да стори! — заплашително каза Хейзъл. После отново се отпусна в обятията на облекчението. — „Имам си сенчица, навред е с мене тя…“ — запя той.