— И ти им отговаряше: „Защото не обичам счупени синове“ — с примирение допълни Матев.
— Не обичам. Някой да има нещо против?
— Тогава защо го пращаш при бегсите? — скочи срещу майка си малката Матева.
— Какви бегси?
— Той каза, че отива да снима филм в Сиера Роха, значи филм за бегсите, а ти му желаеш успех. Знаеш ли поне кои са бегсите?
— Разбира се. Някакво измряло тракийско племе.
— Измрелите траки са ги наричали „беси“, а тия са „бегси“!
— Е, и какво от това? — невъзмутимо изрече Марта.
— Господи! Какви непросветени родители имам! — се провикна малката Матева. — И никой от вас не е чукал за бегсите?
— Е, е… — измърмори Матев. — Не бяха ли там някъде… из Тихия океан?
— Не са „там някъде“, а на остров Сиера Роха.
— И какво като са там? — безгрижно попита Марта.
— Какво! Стоят си! И очакват поредната жертва!
— Каква жертва? — се надигна Матев.
— Ей такава! Досега никой не се е връщал от тоя остров в нормален вид.
— Ти пък откъде знаеш? — каза Марта.
— Какво по-точно знаеш? — настоя Матев.
— Знам!
— Няма нищо публикувано за бегсите — възрази Матев.
— За това можете да бъдете благодарни на вашата скъпоценна преса, която така старателно ви охранява от паника.
— Уточни се! — заповяда Матев.
— Пресата избягва всякакви сведения за бегсите, за да не се всява смут, но аз и без нейната помощ се добрах до истината.
— Я не фантазирай! — сряза я Матев.
А Марта се заинтересува:
— Как си се добрала? До какво си се добрала?
— Чрез ония там „телове и клечки“ на покрива разбрах истината за бегсите. И мога с точност да съобщя техния брой (двадесет и четири екземпляра, които скоро ще станат четиридесет и осем) и техния произход (експеримента на онзи, смахнатия доктор Беля)…
— Доктор Беля е авторитетен учен! — напомни строго Матев.
— Авторитетен е, но се занимава с всичко, което не му е работа! Защо му трябваше да люпи бронзовото яйце?
— Момиченце, да не си започнало да съчиняваш и ти фантастични разкази като баща си? — се усмихна дяволито Марта.
— Мамо, моля ти се, представи си, че в тоя дом се е намерил някой, който говори сериозно. Ако обещаеш да ме слушаш, ще изложа фактите последователно.
Марта загледа Матев с укор:
— Виждаш ли как говори дъщеря ти? С „факти“ и „последователно“! Нейсе. Ще я изслушаме великодушно. Карай, детенце!
Малката Матева преглътна обидата и започна:
— На 12 май миналата година доктор Беля откри по време на експедиция странно бронзово яйце. И има неблагоразумието да го прибере на хладно. Тогава забеляза нещо невероятно: яйцето растеше! Постави го при по-ниска температура. Яйцето се уголеми значително по-бързо. Всяко понижаване на температурата караше яйцето да расте! Докторът събра шестте най-сведущи учени на планетата. Никой нищо не можа да каже. Решиха да пазят всичко в тайна. Но за мен няма тайни…
— Марта! — разтревожи се Матев. — Да не си натровила детето с оная ужасна сладоледена торта?
— Как не! Остави я да се изкаже. Виж колко интересни работи говори — нетърпеливо издума Марта.
Матев се разгневи:
— Говори глупости! Бълнува! Как си представяш яйце, което расте?
— Много просто. Най-напред е мъничко, после се уголемява, уголемява и става голямо — с възхитителна усмивка поясни Марта.
— Аз ще се изселя от тая къща! — се разяри Матев.
Марта го погледна невинно:
— Само обещаваш, пък не изпълняваш! — И прегърна щерка си. — Казвай, маменце!
На малката Матева в тоя момент страшно й се искаше да бъде възрастна дама с име и научни звания. Въздъхна с примирение и допълни:
— В края на краищата, от яйцето се излюпи нещо живо, невиждано. Нещо подобно на двуутробно австралийско мече, само че и двуглаво.
— Е, е, не стига, че било двуутробно, ами сега — и двуглаво! — се възмути Марта.
Малката Матева подмина без отговор възклицанието:
— Това още е нищо. Защото „мечето“ не само че се раздвои и по този начин се получиха две същества, но тия двуутробни същества извадиха от „джобовете“ си по още едно яйце и яйцата, поставени при ниска температура, започнаха да растат…
— Я чакай, чакай! — прекъсна я Матев и подозрително попита: — Ти отде знаеш?
— От „клечките“ и „теловете“, казах. Направих си подслушвателна телеуредба.
— Момиченце, известно ли ти е, че подобни уредби са забранени със закон? — се разсмя съвсем не на място Марта.
— Да. Но законът е за пълноправни граждани. А аз съм малолетна.