Една седмица след това седяхме на същата маса и когато спряхме поглед на празния му стол, несъзнателно се замислихме за това как ли е напуснал този свят. Чудехме се дали се е обесил, или се е хвърлил под някой мост — дали наистина беше мъртъв, или просто го бяха арестували, — когато самият той се появи и сложи край на догадките ни. Беше претърпял някаква странна метаморфоза и мина през средата на залата по начин, който показваше, че напълно съзнава добрата промяна във външния си вид. Беше необяснимо. Дрехите му имаха хубав, наситен черен цвят и въпреки всичко приличаха на старите, даже самите кръпки, които ни бяха така добре познати, си стояха на място. Шапката също — никой не беше в състояние да обърка формата на неговата шапка, която се разширяваше към върха. От дълга употреба тя беше придобила червеникавокафяв оттенък, но сега беше черна като сюртука. Изведнъж истината блесна пред очите ни — те бяха „възобновени“. Измамна течност е този синьочерен възобновител, наблюдавали сме действието му върху мнозина благородни бедняци. Той подлъгва жертвите си да придобият за кратко време високо самочувствие, което ги подтиква да закупят нов чифт ръкавици, евтина вратовръзка или някоя друга незначителна дреболия. Може да повдигне духа им за една седмица, но накрая го подтиска повече и от преди. Така беше и в нашия случай — краткотрайното самочувствие на нещастния човечец се снижаваше пропорционално на изтъркването на „възобновителя“. Коленете на панталоните, лактите на палтото и всички шевове започнаха заплашително да избледняват. Шапката отново зае мястото си под масата, а собственикът й започна както преди да се промъква тихо до мястото си.
Измина една седмица в непрекъснати мъгли и дъждове. Накрая „възобновителят“ напълно избледня и благородният бедняк повече не се опита да показва подобрение във външния си вид.
Трудно е да посочим определено място в града, където благородните бедняци се срещат най-често. Виждали сме ги около сградите на адвокатските сдружения. Срещат се и в района на Холбърн между осем и десет часа сутринта, а ако някой по-любопитен отиде в Съда за неплатежоспособни длъжници, ще открие доста много такива екземпляри както сред зрителите, така и сред действуващите лица. Когато и да сме ходили на Борсата, винаги сме попадали на един или друг благороден бедняк и често сме се чудили каква работа могат да имат хора като тях на такова място. Те седят там с часове, като се подпират на големите си изпочупени и мръсни чадъри или пък дъвчат бисквити. Никой не ги заговаря и те не заговарят никого. Като се замислим, си спомняме, че веднъж на Борсата видяхме двама благородни бедняци да разговарят, но опитът ни дава право да твърдим, че това е било изключение, предизвикано от предложение за щипка енфие или друга любезност от този род.
Не по-малко трудно е да посочим къде точно живеят тези хора или да се опитаме да изброим професиите им. Делови отношения сме имали само с един благороден бедняк, гравьор пияница, който живееше във влажна стаичка в новостроящата се част на Камдън Таун, на една полуулица-полутухларна, близо до канала. Благородният бедняк може да не работи нищо, но може да бъде търговски агент по зърнените храни или въглищата, търговец на вина, инкасатор на дългове, помощник-комисионер, разорен адвокат. Може да бъде и най-долнопробен чиновник или най-дребен дописник в някой вестник. Не знаем дали нашите читатели са срещали по улиците тези хора така често, както ние, но сме убедени, че окаяният бедняк — независимо дали за бедите му трябва да виним самия него или другите, който съзнава нищетата си и напразно се опитва да я прикрие, е едно от човешките същества, заслужаващи най-голямо съжаление. Ето такива хора, с някои изключения, са благородни бедняци.