— Това ли е всичко?
— Има още една малка, доста важна бележка.
— Каква?
„Задържана е госпожица Флора Милър, същата, която е предизвикала скандала. Оказа се, че тя по-рано е била танцувачка в «Алегро» и вече от няколко години познава младоженеца.“
— Ето всичко, което е известно по този случай на вестниците.
— Забележителен случай. По никой начин не бих се съгласил да се откажа от разследването му. Звъни се, Уотсън. Скоро ще удари четири часът и затова не се съмнявам, че звъни нашият знатен клиент. Не си отивайте, Уотсън. Предпочитам да имам всички сведения, в случай че паметта ми измени.
— Лорд Сен Симон — съобщи момчето, като отвори вратата.
Влезе един господин с приятно, изтънчено лице, с орлов нос, бледен и с поглед на човек, който е научен да заповядва на другите. Той влезе бодро, но изглеждаше по-стар, понеже подгъваше колена и по малко се привеждаше напред. Косите му бяха започнали да побеляват, а темето му беше плешиво. Облеклото му беше кокетно: висока яка, черно палто, бяла жилетка, жълти ръкавици, лачени обуща и светли панталони. Влизайки в стаята, той се огледа, като си играеше с верижката на златните си очила.
— Здравейте, лорд Сен Симон — рече Холмс, като се поклони. — Моля, седнете. Това е моят приятел и колега, доктор Уотсън. Седнете по-близо до огъня и да поприказваме за вашата работа.
— Тя е много неприятна, мистър Холмс, както и вие сам разбирате. Аз чух, че сте се занимавали с такива деликатни работи, макар че вашите клиенти може би не са от класата, към която принадлежа аз.
— Да, но вече съм имал и клиенти като вас.
— Какво искате да кажете?
— Последният мой клиент беше крал.
— О, нима? Аз не знаех това. И неговата жена ли е изчезнала?
— Вие разбирате, че другите мои клиенти също могат да се доверяват на дискретността ми, както и вие — вежливо отговори Холмс.
— Разбира се, вие сте напълно прав. Колкото се отнася до моята работа, готов съм да ви дам всички сведения.
— Благодаря ви. Известно ми е само това, което е писано във вестниците. Например вярно ли е известието за изчезването на младоженката?
Лорд Сен Симон прегледа набързо забележката.
— Да, всичко е вярно.
— Преди да си съставя някакво мнение за тази случка, трябва да знам още много неща. Струва ми се, че най-добре ще бъде, ако започна да ви задавам въпроси.
— Заповядайте.
— Кога се запознахте с госпожица Хети Дорън?
— Преди една година в Сан Франциско.
— Вие пътувахте из Съединените щати?
— Да.
— И тогава ли се сгодихте за нея?
— Не.
— Но вие сте били в приятелски отношения с нея.
— Харесваше ми нейното присъствие и тя виждаше това.
— Баща й много ли е богат?
— Да. Той се смята за най-богатия човек по цялото тихоокеанско крайбрежие.
А как е забогатял?
— От рудниците. Преди няколко години не е имал нищо. После намерил злато и забогатял.
— А сега кажете мнението си за вашата жена. Какъв човек е тя?
Лордът понамести очилата си и като втренчи поглед в огъня, каза:
— Вижте, мистър Холмс, жена ми беше вече на двадесет години, когато баща й забогатя. Дотогава тя е тичала свободно сред рудничарите, тичала е из горите н планините, така че по-скоро природата я е възпитавала, отколкото училището. Тя е вироглава, със силна воля, свободна от всякакви предразсъдъци. Много е сприхава и избухлива и не се замисля, когато изпълнява своите решения. Но аз не бих й дал името, което имам честта да нося — тук той внушително се изкашля, — ако не намирах, че е благородна жена. Намирам, че е способна за геройска саможертва и мисля, че тя с отвращение се отнася към всичко нечестно.
— Имате ли портрета й?
— Да, донесох го.
Той отвори един медальон и ни показа портрета на една хубава жена. Това беше миниатюра на слонова кост и художникът чудесно бе изобразил блестящите черни коси, големите тъмни очи и чаровните устни на госпожица Дорън. Холмс само разгледа внимателно портрета, после затвори медальона и го върна на лорд Сен Симон.
— Госпожица Дорън дойде в Лондон и вие възобновихте познанството си, така ли?
— Да. Баща й я доведе. С нея се срещнахме през този сезон, после аз й направих предложение и се ожених за нея.
— Струва ми се, че тя ви е донесла добра зестра?
— Да, но не по-голяма от тази, която донасят обикновено жените of нашите среди.
— И тя остава за вас, щом веднъж бракът е сключен?
— Да ви кажа право, аз не съм се интересувал за това.
— Напълно естествено. Вие видяхте вашата съпруга в навечерието на сватбата, нали?
— Да.
— Беше ли тя добре разположена към вас?