— Аз вече я разреших.
— Какво?
— Казвам, че аз вече разреших загадката.
— Тогава къде е жена ми?
— Това е подробност… и аз скоро ще узная.
Лорд Сен Симон поклати глава.
— Страхувам се, че това разрешение не е за нашите глави — каза той и като направи един старомоден поклон, излезе.
— Много е мило от страна на лорда, че ме удостои с честта да сравнява своята глава с моята — каза усмихнато Холмс. — Мисля, че след тоя разпит можем да изпием по чаша уиски със сода и да изпушим по една пура. Аз си направих изводите, преди още лордът да влезе в стаята.
— О, Холмс! — възкликнах аз.
— Записал съм си подобни случаи, макар че, както ви казах, при тях изчезването не става така скоро след венчавката. Разпитът само потвърди моите предположения. И незначителните на вид показания понякога играят много важна роля.
— Но нали и аз слушах това, което чухте и вие?
— Да, но вие не познавате останалите случаи, а тъкмо те ми помогнаха да разреша тази задача. Същото нещо се е случило преди няколко години в Абърдийн, нещо подобно е станало в Мюнхен една година след Френско-пруската война. Аха, ето го и Лестрейд! Здравей, Лестрейд, ето там има празна чаша, а в кутията има пури.
Детективът беше облечен с дреха в тъмножълтеникав цвят и яка, която му придаваше моряшки вид. В ръката си носеше черна платнена чанта.
Лестрейд се ръкува, седна и запуши предложената му пура.
— Какво се е случило? — попита, усмихвайки се, Холмс. — Вие нещо не сте доволен?
— Наистина не съм доволен. Тази проклета история на Сен Симон — нищо не разбирам.
— Наистина ли? Вие много ме учудвате.
— Каква забъркана история! Цял ден работих и нищо.
— Пък и добре сте се измокрили — каза Холмс, пипайки с ръка дрехата на Лестрейд.
— Да, изследвах дъното на „Сърпънтайн“1.
— Господи, Боже мой!… За какво?
— Търсих тялото на лейди Сен Симон.
Холмс се изтегна назад в стола и високо се изсмя.
— А защо не опитахте да изследвате дъното на фонтана на Трафалгарския площад? — запита той.
— Защо? Какво искате да кажете с това.
— Колкото бихте я намерили там, толкова и на друго място.
Лестрейд погледна сърдито моя другар.
— На вас навярно всичко ви е известно? — продума той с насмешка.
— Аз току-що научих фактите, но вече си съставих определено мнение.
— Наистина ли? Значи вие мислите, че „Сърпънтайн“ не играе никаква роля в тази случка?
— Почти съм уверен в това.
— Тогава ще се потрудите ли да ми обясните какво значат тези намерени неща?
Той разтвори чантата и хвърли към нас копринена венчална рокля, бели венчални пантофки, венец и було — всичко добре измокрено.
— Ето още — каза той, като сложи върху купчината нов венчален пръстен. — Опитайте да счупите това орехче, драги Холмс.
— Значи така. И всичко това вече намерихте на дъното на „Сърпънтайн“? — попита моят другар, като изпусна кълбета син дим.
— Не, намерил ги е пазачът на градината, плавали във водата. Вещите са нейни и аз помислих, че тялото няма да е далече от тях.
— Според блестящото заключение, че тялото на човека трябва да бъде винаги близо до гардероба му? Кажете ми, моля, какво искате да откриете?
— Някакви доказателства за виновността на Флора Милър.
— Мисля, че трудно ще ги намерите.
— Наистина ли? — горчиво възкликна Лестрейд. — Аз пък мисля, Холмс, че вашите умозаключения никак не са годни за практиката. За две минути вие направихте две грешки. В това палто има улика против Флора Милър.
— Каква?
— В него има джоб. В джоба чантичка за визитни картички, и в нея — записка. Ето я. Слушайте. „Ще ме видите, когато всичко бъде готово. Вървете сега. Ф.Г.М.“ Предполагам, че Флора Милър е примамила лейди Сен Симон и с помощта на свои съучастници я е скрила някъде.
— Отлично, Лестрейд — със смях каза Холмс. — Вие хитро сте поели работата. Дайте да видя записката.
Той взе небрежно записката, но изведнъж внимателно я погледна и каза с доволен вид:
— Да, това наистина е много важно.
— А-ха, тъй ли?
— Поздравявам ви. Извънредно важно.
Лестрейд стана от мястото си и цял сияещ, се наведе над записката и погледна.
— Но какво е това? Вие гледате от другата страна!
— Именно това ми трябва.
— Вие сте полудели. Там са написани няколко думи с молив.
— Това парче е сметка от хотел, който много ни интересува.
— Тук няма нищо. Аз вече гледах — каза Лестрейд. „4 октомври, за стая — 8 шилинга, закуска — 2 шилинга и 6 пенса, дивеч — 1 шилинг, закуска — 2 шилинга и 8 пенса, чаша херес — 8 пенса.“ — Нищо не виждам тук.
— Вярвам ви. А при все това е много важно що се отнася до записката, тя или по право подписът й също имат важно значение, затова аз още един път ви поздравявам.