— Има нещо такова — каза той по-скоро на себе си, отколкото на шофьора. — Приблизително с около трийсет и пет години. Тогава ще гледат на нея с уважение.
Неволно гласът му бе станал носов и шофьорът го запита:
— Чужденец ли сте, сър? Може би от Нова Зеландия?
— Не — отвърна д-р Джеймисън, като забеляза с любопитство, че движението все още бе отляво. — Не точно. Но от доста време не съм идвал в Лондон. Изглежда обаче съм избрал подходящ ден за завръщане.
— Наистина е така, сър. Велик ден за младия Принц. Или по-правилно е да кажа Крал I. Крал Джеймс III звучи малко пресилено. Но както и да е, пожелавам му късмет на него и на тази нова Яко какво й беше там името епоха.
— Новата Якобинска епоха — поправи го, смеейки се д-р Джеймисън и лицето му за първи път през този ден се разведри. Той добави пламенно, но тихо, отделяйки ръце от металическия куфар: — Както вече казахте, дано да имат късмет.
Д-р Джеймисън слезе пред хотела, влезе през временния вход и си проби път през навалицата в малкото задно фоайе, а в ушите му още кънтеше врявата на Оксфорд стрийт. Той се добра до рецепцията, влачейки след себе си тежкия куфар.
— Д-р Роджър Джеймисън — каза на служителя. — Имам запазена стая на първия етаж. — Той се подпря уморено и се заслуша в глъчката, докато служителят търсеше името му в регистрационната книга. Сред посетителите преобладаваха въздебеличките дами на средна възраст, облечени в ярки рокли, които оживено разговаряха край телевизора в очакване да включат директно церемонията пред абатството. Д-р Джеймисън плъзна поглед из тълпата, сякаш очакваше да срещне познато лице.
— На ваше име ли е регистрацията, сър? — запита го служителят, присвивайки късогледо очи над регистрационната книга.
— Разбира се. Стая 17, ъгловата на първия етаж.
Служителят поклати глава със съмнение.
— Трябва да има някаква грешка, сър, нямаме такава резервация. Да не сте с някоя от групите?
Като подтисна раздразнението си, д-р Джеймисън остави внимателно куфара на пода и го притисна с крак. — Уверявам ви, направих сам регистрацията. Специално за стая 17. Беше преди доста време, но управителят ме увери, че каквото и да стане, резервацията ще бъде потвърдена.
Служителят продължи да прелиства регистъра назад. Внезапно пръстът му се спря върху избледнял надпис съвсем в началото.
— Ето я, сър. Моля за извинение, но е била прехвърлена от предишния регистър. Д-р Роджър Джеймисън, стая 17 — той спря изненадано пръста си върху датата и след това се усмихна на д-р Джеймисън. — Какъв невероятен късмет, докторе, резервацията ви е отпреди две години.
Д-р Джеймисън най-сетне затвори зад себе си вратата на стая 17 и се отпусна уморено върху леглото, все още стискайки в ръка металическия куфар. Той полежа няколко минути, докато дишането му се успокои, след това се изправи и започна внимателен оглед на стаята.
Това бе една от най-големите стаи в хотела, с прекрасен изглед от ъгловите прозорци към изпълнените с народ улици. Плътни венециански завеси закриваха стаята от палещите лъчи на слънцето и любопитните погледи на надвесените от прозорците на отсрещния универсален магазин зяпачи. Най-напред д-р Джеймисън надникна във вградения в стената гардероб, след това провери прозорчето на банята. След като се убеди, че е здраво залостено, той премести едно кресло до прозореца, под който се очакваше да премине процесията. Виждаше цялата улица като на длан, с подредения от двете страни ескорт от войници и полицаи.
Огромен червен плакат, част от общата празнична украса, се спускаше диагонално над прозореца, скривайки го от очите на хората от съседната сграда. Долу тълпата се люшкаше между улицата и дървената ограда зад нея. Като смъкна завесата, така че долният и край да е само на няколко инча от перваза, д-р Джеймисън се отпусна в креслото и втренчи поглед в навалицата. Скоро изгуби интерес и погледна часовника си. Беше малко преди два, вероятно в този миг младият крал напускаше Бъкингамския дворец, за да се отправи към Абатството. Сред тълпата имаше много хора с транзистори и когато предаването от Абатството започна, шумът от улицата намаля.
Д-р Джеймисън се приближи до леглото и измъкна верижката с ключовете. И двете брави на куфара бяха с комбинации. Той пъхна един от ключовете, превъртя го наляво и надясно в определена последователност, натисна ключалката и вдигна капака.
Върху покрития с кадифе под на куфара лежеше, разглобена на части и подредена в специални вдлъбнатини, мощна пушка с оптически мерник и шестзаряден пълнител. Металният приклад бе скъсен с шест инча и скосен под ъгъл от 45 градуса така, че, когато пушката се опре в рамото, цевта да сочи надолу, а мушката да съвпада с линията на окото.