Д-р Джеймисън заключи вратата след себе си, извади куфара от бюрото, сглоби отново пушката и се разположи до прозореца. Долу на улицата процесията вече минаваше — една след друга се нижеха редиците от войници и гвардейци в церемониални униформи, придружавани от армейски духови оркестри, които разтърсваха въздуха с военни маршове. Тълпата ревеше въодушевено и хвърляше конфети и разноцветни ленти.
Без да обръща внимание на всичко това, д-р Джеймисън се загледа в хората долу на тротоара. Той плъзна внимателен поглед из тълпата и не след дълго откри девойката с бялата рокля, която се надигаше на пръсти някъде отзад. Тя си запробива път, усмихвайки се на хората около нея, като дърпаше младежа след себе си. Още няколко минути д-р Джеймисън проследи движението на двойката и след това, когато на улицата се появиха първите кабриолети на дипломатическия корпус, той отново плъзна поглед из тълпата, разглеждайки внимателно всяко лице. От малкия си джоб докторът измъкна пластмасов плик и го скъса, като го държеше на разстояние от себе си. От плика със свистене излетя облак зеленикав газ, д-р Джеймисън помаха с ръка и измъкна отвътре пожълтяла изрезка от вестник.
Д-р Джеймисън подпря изрезката на перваза на прозореца. От нея го гледаше тридесетгодишен мъж с лисиче лице — очевидно престъпник, фотографиран от полицията. Отдолу имаше надпис:
Антон Ремерс
Д-р Джеймисън се изправи напрегнато. След екипажите на дипломатическия корпус се появиха членовете на правителството в открити коли, бодро поздравяващи с шапки множеството. Следваше ги Конната гвардия, а зад нея по улицата вече се носеше възторженият рев на тълпата, съзряла приближаващата се кралска каляска.
Д-р Джеймисън хвърли тревожен поглед към часовника си. Часът бе 3:45 и само след седем минути кралската каляска щеше да премине под прозорците на хотела. Врявата от улицата му пречеше да се съсредоточи, а телевизорът в съседната стая, изглежда, бе надут до дупка.
Той се вкопчи в перваза на прозореца.
Ремерс! — точно под него, във входа към будката за цигари се бе подпрял човекът от снимката, закрил лице с широкопола шапка. Той равнодушно наблюдаваше процесията, пъхнал ръце в джобовете на изтъркан шлифер. Без да го изпуска от очи, д-р Джеймисън вдигна несръчно пушката и я опря на перваза. Човекът продължаваше да стои неподвижно край будката, само на няколко крачки от колонадата, която се губеше в една малка странична уличка.
Пребледнял от напрежение, д-р Джеймисън трескаво заразглежда лицата в тълпата. Със страхотен рев зрителите посрещнаха позлатената каляска, която следваше непосредствено подприпкващия ескорт на Кралската кавалерия. Д-р Джеймисън впери очи в Ремерс, опитвайки се да открие дали в тълпата има друг негов съучастник, но човекът стоеше все така безучастно с ръце в джобове.
— Проклет да си! — изръмжа докторът. — Къде е другият? — Той трескаво повдигна завесата, вложил цялата си невероятна интелигентност в микросекундни анализи на лицата от тълпата.
— Били са двама! — извика той пресипнало. — Двама са били!
Само на петдесет ярда от него младият крал седеше в позлатената каляска, загърнат в блестящо наметало. За миг д-р Джеймисън се загледа в него, но след това внезапно осъзна, че Ремерс е напуснал мястото си. Човекът се промъкваше по края на тълпата с вид на обезумял тигър. В мига, когато първите редове се люшнаха напред той извади от джоба на шлифера си малък син термос и бързо отвъртя капачката. Кралската каляска се изравни с него и той замахна с ръка, в която ясно се виждаше горният край на граната.
— Бомбата е у Ремерс! — извика напълно объркан д-р Джеймисън. Ремерс отстъпи назад, ръката с гранатата почти опря в земята, след което започна да описва дъга над главата му.
Почти автоматично д-р Джеймисън насочи пушката към Ремерс, прицели се в гърдите му и стреля — само миг преди бомбата да излети от ръката на престъпника. От силния рикошет д-р Джеймисън загуби равновесие и подскочи назад, с раздираща болка в рамото. Ремерс се срути като подкосен пред будката за цигари. Бомбата изхвърча право нагоре, въртейки се като бухалка на жонгльор. Тя падна на тротоара и полетя встрани, подритната от случаен крак в тълпата.
След това избухна.
Разнесе се оглушителен взрив, последван от вулкан от дим и парчетии. Стъклото на прозореца се откъсна и се разби в краката на доктор Джеймисън на хиляди остри частици. Той се прекатури през креслото, изправи се и се втурна към прозореца, зад който виковете бяха прераснали в писъци. Тълпата се разбягваше във всички посоки, обезумели коне се изправяха на задните си крака, докато гологлавите им ездачи се мъчеха да ги укротят. На тротоара под прозореца се въргаляха двайсетина души. Кралската каляска, загубила едно от колелата си, но иначе непокътната, се отдалечаваше, теглена от конете и заобиколена от ескорт гвардейци и войници. Полиция обграждаше хотела и д-р Джеймисън забеляза някой да сочи към неговия прозорец.