П. Г. Удхаус
Благородството задължава
Върху иначе безоблачното чело на Симпатягата, който влезе в пушалнята на „Търтеите“, се гънеха бръчки на недоумение. Той прекоси замислено помещението и се насочи към мекото канапе в ъгъла, където гнездеше отбрана компания от Образи и Скици.
— Някой от вас да е в течение на психическата неуравновесеност, която се наблюдава у Фреди Уиджън?
Един от Образите го помоли да поясни.
— Ами преди малко стоеше в бара и пиеше джин с тоник…
— Не виждам нищо неуравновесено в това, най-малко психически.
— Да, но стана дума, че училището, което сме завършили двамата с него, набира средства за нов тенискорт и когато се опитах да го изръся с някакъв принос, той заяви с истерична нотка, че ей-дотук му било дошло от добрите стари училища и че забранявал в негово присъствие изобщо да се споменава понятието „добро старо училище“.
— Странно наистина — съгласи се един Образ.
— След което се изкикоти злокобно — продължи Симпатягата — и добави, че ако някой проявял интерес към бъдещите му планове, да съм го осведомял, че възнамерява да се запише в Чуждестранния легион — този отряд на обречените, където съкрушени мъже се бъхтели и загивали, а в смъртта намирали забвение и покой.
— Контето Уиджън? — силно се впечатли една Скица. — А стига бе!
Симпатягата обаче поклати глава.
— Ще духне под опашката на Чуждестранния легион в мига, в който му разяснят, че това ще означава да пропуска сутрешната си чаша чай. И все пак съм склонен да проявя разбиране към клетника. Животът му е съсипан. Фреди изгуби момичето, което обичаше повече от всичко на света.
— Вече му е време да обръгне на тези загуби.
— Така е, но плюс това му измъкнаха и последната десетара, а като похлупак на всичко вуйчо му, лорд Блистър, окастри наполовина месечната му дажба джобни благини.
— Ах! — изсъчувстваха всички в хор.
— Всичко това се случило в Кан — продължи да разказва Симпатягата. — Лекарите наредили на стария Блистър незабавно да се отправи натам с терапевтична цел, а той забърсал Фреди за компания или по-скоро да го държи под око, че иначе вършел само дивотии, както се изразил дословно. Бляскава перспектива за нашия приятел, тъй като лете няма по-сочно местенце от Южна Франция, пък и вуйчото се нагърбвал с всички разноски. Аз хем го предупредих за опасностите, които ще го дебнат там на всяка крачка, защото ще разполага с неограничени възможности и време да си прояви магарията и да раздразни стария. Все пак това са цели шест седмици плътно съжителство насред чуждестранен курорт. Ала той само се изчерви красиво и смотолеви, че е готов да рискува, тъй като и момичето било в Кан.
— Кое момиче?
— Забравих името й. Друзила не знам си коя. Лично не я познавам, но описанието, набавено ми от Фреди, отговаря на кръстоска между Талула Банкхед1 и жандармерийски началник. С други думи, забележителен екстериор, влизащ в пълно противоречие с духа на прогресивната съвременна мисъл. Била издънка на редица поколения епископи и архиепископи и пламенна противничка на всички форми на хазарт, тютюнопушене и алкохолопиене. А Фреди й направил отлично впечатление от самото начало благодарение на факта, че никога не залага, не пуши и капка в уста не слага.
— Фреди?! — единогласно се изумиха присъстващите.
— Това твърдял пред нея и ако питате мен, от стратегическа гледна точка е постъпил напълно оправдано. Ако не пуснете малко аванта на нежния персонал в началните етапи на сближаването, какво ще постигнете, питам ви аз?
— Има нещо такова — призна един Образ.
Значи така стояли нещата (продължи разказвачът), когато Фреди пристигнал в Кан. И докато пристъпвал напето по крайбрежния булевард на четвъртия или петия ден от престоя си на Ривиерата, той бил убеден, че по-честито момче от него посред бял ден с фенер не ще откриете. Слънцето припичало, морето синеело, момичето било обещало да пие чай с него в пет часа в Казиното, а на всичкото отгоре съзнавал, че изглежда като две хиляди лири стерлинги на цяло. Знаете какво конте е, ала този ден бил надскочил дори себе си, което, излишно е да ви казвам, вече е подвиг. Безупречно изгладените панталони, искрящата копринена риза, скроеният по мярка син блейзър… Всичко това го превръщало в ослепителна гледка. Венецът на тази опияняваща картина била фантастичната вратовръзка, която ловко успял да свие от гардероба на вуйчо си. Нежнолавандулено и чат-пат по някое червено райе, колкото да не е без хич, на дискретно златист фон. На много момчета, каза той, не би им понесла подобна връзка, но него превръщала в същински Апологей… не, Ахилес… абе нещо гръцко и богоподобно.
1
Талула Банкхед (1903–1968) — прочута американска киноартистка от 30-те и 40-те години. — Б. пр.