— Не е нужно да ме лъжете, Дейвид ми каза всичко. Когато чу това, лицето му придоби странен лилав цвят и Ейми отново си обеща да се избави от него. „Не ми харесва“, повтори мислено тя.
— И какво ви е казал доктор Дейвид? — попита тихо мъжът.
В него имаше нещо, което я плашеше. Беше много задължена на Дейвид, но нямаше намерение да се отплаща на когото и да било с живота на детето си.
— Каза ми, че сте гей и в момента се възстановявате след провалена връзка и…
— Казал ви е, че съм гей? — повтори тихо Джейсън.
— Да, знам, че това е тайна и че не желаете хората да разберат, но на мен трябваше да каже. Нали не мислите, че бих позволила на един хетеросексуален мъж да живее тук с мен? — Ейми го изгледа с присвити очи. — Или може би точно това си мислите? За такава ли ме смятате? — После, когато Джейсън не отговори нищо, му каза: — Мисля, че е по-добре да си вървите.
Без дори да се помръдне, Джейсън седеше и я гледаше втренчено, сякаш размишляваше върху огромен проблем. Ейми си спомни казаното от Дейвид: че човекът няма къде да отиде, няма къде да прекара Коледа.
— Вижте, съжалявам, че с връзката ви не се е получило. Но вие не сте лишен от привлекателност. Сигурна съм, че ще си намерите…
— Друг любовник ли? — попита той и вдигна вежди. — А сега аз трябва да попитам за какъв ме мислите.
Ейми се изчерви и сведе поглед към Макс, който продължаваше да суче, ококорил широко очи, сякаш попиваше всяка дума.
— Извинявам се — каза тя. — Не исках да кажа нищо лошо за която и да било група хора. Простете.
— Само ако вие ми простите.
— Не — отвърна тя. — Не мисля, че ще се получи. Не… — Ейми млъкна и погледна Макс. Беше престанал да суче, но и не пускаше гърдата й. Очевидно я смяташе за огромен биберон.
— Нямате ми доверие? Не желаете да ми простите? Какво „не“?
— Не ви харесвам! — изстреля тя. — Съжалявам, но сам поискахте да знаете.
После пъхна пръст в устата на Макс, разтвори челюстите му, извади гърдата си и я прибра с привично движение. Накрая го изправи към себе си, но той побърза да се извърти, за да види кой още е в стаята.
— И защо не ме харесвате?
В този момент Ейми реши, че дългът й към Дейвид е изплатен.
— Откакто сте влезли в тази къща, само гледате презрително! — избухна тя. — Не всички можем да си позволим ушити по поръчка костюми и златни часовници, но се справяме според възможностите си. Мисля, че в някой момент от живота си сте забравили какво е да си… да си част от масите. Когато Дейвид ме помоли да ви приема, смятах, че ще си помагаме един на друг, но сега виждам, че стоите по-високо от вдовицата на Били Томпкинс.
Последните думи процеди през зъби. По-малко от седмица след пристигането си в Абърнати беше разбрала какво е мнението на хората за Били.
— Разбирам — каза Джейсън, все още без да се помръдне от мястото си. Изглеждаше така, сякаш нямаше никакво намерение нито да стане от стола, нито да се махне от къщата. — И какво трябва да направя, за да ви убедя? Как да ви докажа, че съм благонадежден и мога да се справя с тази работа?
— Нямам представа — каза тя, докато се мъчеше да удържи близо десескилограмовия Макс, който се мъчеше да се изправи в скута й, но не можеше да запази равновесие и се клатушкаше.
Неочаквано Джейсън се наведе към нея и взе бебето от ръцете й. Макс нададе радостен писък.
— Предател! — рече Ейми под нос, докато наблюдаваше как Джейсън подхвърля Макс нависоко, хваща го и потърква брадясалото си лице в гушката му.
Макс го сграбчи за бузите. Ейми знаеше много добре колко болезнено може да бъде това: два пъти я беше одрасквал до кръв с тези прояви на обич.
След като подхвърля бебето няколко минути, Джейсън го сложи в скута си и когато то започна да се извива, му каза:
— Стой мирен.
Макс се подчини, седна в скута на Джейсън с напълно доволен вид и се усмихна на майка си.
Ейми никак не искаше да е самотна майка и Макс да няма баща. Събитията се бяха развили не според плановете й. Въпреки многобройните си недостатъци, приживе Били бе мил човек и щеше да бъде добър баща. Но съдбата бе решила друго и…
— Какво искате? — попита уморено Ейми, когато осъзна, че той я гледа втренчено.
— Още една възможност. Позволете да ви попитам, госпожо Томпкинс, случвало ли ви се е Макс да пада, докато е бил под вашите грижи?
Ейми се изчерви и извърна поглед. Незнайно как, Макс бе успял да падне веднъж от леглото и веднъж от работния плот в кухнята. Втория път, завързан за дебелата пластмасова седалка от стадион, беше паднал по гръб заедно с нея, като костенурка в черупката си.
— Имаше два такива инцидента.
— Разбирам. Е, тази сутрин беше първият ми и единствен „инцидент“. Мога да ви уверя в това. Помислих си, че е заспал и тъй като заемаше цялото легло, не можех вече да спя, затова проведох няколко разговора. Сбърках, че проявих нехайство, но не беше нарочно. Какво друго ви е разправил Дейвид за мен?