— Че за момента сте бездомен и сте се върнали в родния си град, за да зараснат сърдечните ви рани — отвърна тя.
Предателят Макс седеше мирно в скута на Джейсън, играеше си с големите му пръсти и изглеждаше като на собствения си трон.
— Забелязахте ли, че синът ви сякаш ме харесва?
— Синът ми и хартия яде. Какво знае той?
Мъжът за пръв път се усмихна — едва-едва, но тя го видя. Все едно беше зърнала изсечените в скалите лица на връх Ръшмор да се усмихват. Дали нямаше да му се напука лицето?
— Мога ли да бъда откровен с вас? — попита той и се наведе към нея. — Не знам нищичко за бебетата. Не съм сменил и един памперс през живота си. Но имам желание да се науча, а и за момента все някъде трябва да живея. Също така ми се струва, че искам да променя мнението ви за мен. Мога да бъда доста приятен, когато положа усилия.
— Това означава ли, че не умеете и да готвите?
— Да не би Дейвид да ви е казал, че умея?
Тя кимна, като в същото време си мислеше, че трябва да го изгони на минутата, но Макс очевидно го харесваше. Бебето започна да се върти неспокойно и Джейсън с лекота го постави в любимата му изправена поза. В книгите пишеше, че бебетата не могат да се изправят до шестия месец, но Макс още на пет седмици и половина стоеше прав в скута й и се мъчеше да й изтръгне ръцете от ставите. Може би, ако Джейсън погледаше малко сина й, можеше да си вземе един душ. Истински душ. Тоест да си измие косата два пъти с шампоан, след това да й сложи балсам и да го остави да подейства. О, боже, можеше дори да си обръсне краката! А след това да намаже изсъхналата си кожа с балсам за тяло. Кърменето като че ли изсмукваше всичката й влага и кожата й вече приличаше на шкурка.
Можеше да го уволни и по-късно. След банята. Все пак едва ли беше толкова лош, след като й го бе препоръчал доктор Дейвид.
— Имате ли нещо против да отида да се изкъпя?
— Това означава ли, че получавам втора възможност?
— Може би — отвърна тя, но се поусмихна. — Няма да позволите нищо да се случи на моето бебе, нали?
— Ще го опазя дори с цената на живота си.
Ейми понечи да каже още нещо, но се отказа, отиде в банята и секунда по-късно се чу как тече водата.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Мъртъв си — каза Джейсън по телефона. Макс тежеше на ръката му като чувал с картофи. — Братле, мъртъв си!
— Виж, Джейс, чакат ме двадесетина пациенти, така че ми казвай бързо кое точно ще причини смъртта ми този път?
— Обратен! Казал си й, че съм обратен! Тя смята, че току-що съм скъсал с приятеля си!
— Е, не можех да й кажа истината, нали? — защити се Дейвид. — Ако й бях казал, че моят богат и могъщ брат, който притежава половината Ню Йорк, се е съгласил да ми помогне да я ухажвам, едва ли щеше да се съгласи.
— Е, и без това не се съгласи — каза троснато Джейсън. — Уволни ме.
Дейвид си пое дълбоко дъх.
— Уволнила те е?
— Аха, но аз я разубедих.
Дейвид помълча малко, а след това се разсмя.
— Разбирам. Дала ти е възможност да се измъкнеш, но ти си бил твърде горд, за да се възползваш от това, и си вкарал в действие способността си да убеждаваш, за да си запазиш работата. А сега не знаеш какво да правиш със същата тази работа, прав ли съм? Кажи ми, какво й каза, че я накара да те остави?
— Хлапето ме харесва.
— Какво? Не те чувам! Днес правим ваксинации против грип и има много писъци. Почти ми се стори, че чух, че Макс те харесвал.
— Така е. Хлапето ме харесва.
— Как ще те хареса това ужасно дете? — почти кресна Дейвид в слушалката. — То не харесва никого. Успя ли вече да те ухапе? — Не ми казвай, че приема да го държиш на ръце. То позволява това само на Ейми.
— В момента го държа — отвърна самодоволно Джейсън. — И знаеш ли какво, Дейви? Мисля, че и твоята Ейми ме харесва.
После затвори телефона. Нека лукавото му братче си помислеше върху това.
После остави телефона и погледна вързопа в ръцете си.
— Така ли ми се струва или си се разсмърдял до небесата?
Макс се извъртя към него и му се усмихна. На долния му венец бяха поникнали две зъбчета. Внезапно му мина през ума мисълта за това как се кърми бебе със зъби и той потрепери.
— Смела дама е твоята майка. А сега потърпи, тя ей сегичка ще излезе от банята.
Но Ейми не излезе от банята след минутка. Нито след пет. Нито пък след десет. А Макс започна да се върти неспокойно. Джейсън го постави на пода, но бебето вдигна крачета във въздуха и започна да мрънка, като не сваляше от Джейсън големите си очи.