— Какво се е случило на щанда за обувки? — попита Джейсън, докато ядеше втора купа с каша.
— Там харчех цялата си заплата. Това беше единствената работа, която сама напуснах. Давах за обувки повече, отколкото изкарвах.
Този път Джейсън почти се усмихна истински.
— Само че Били ви е избавил от всичко това — каза той и очите му проблеснаха дяволито.
Радостното й изражение изчезна и тя се обърна настрана, грабна една кърпа и избърса лицето на Макс.
— Нещо лошо ли казах?
— Знам какво мислят всички за Били, но той беше добър с мен и аз го обичах. Как можеше да е другояче? Той ми даде Макс.
После погледна с обожание своя оплескан до ушите син. В отговор той нададе писък и зарита толкова енергично, че едва не се прекатури.
Джейсън протегна ръка, задържа седалката, намръщи се и каза:
— Не трябва ли да го слагате на висок стол? Такъв, който да е стъпил на пода?
— Да! — отвърна троснато Ейми. — Би трябвало да седи на висок стол, да спи в креватче със спускащи се решетки, да има масичка за преповиване и най-модерните дрешки. Но както сигурно знаете, Били имаше приоритети за парите си и… и… Ох, пусто да остане! — И се обърна, за да подсмъркне тайно.
— Винаги съм харесвал Били — каза бавно Джейсън. — Той беше душата на всяка компания. И караше всички около него да се чувстват щастливи.
Ейми се обърна към него с насълзени очи.
— Да, така беше, нали? Като дете живях доста затворено и не знаех, че причината за разсеяността на Били и неговата… — Изведнъж млъкна. — Вижте, според свекърва ми се чувствам толкова самотна, че бих поканила и дявола на вечеря. — След това отново направи пауза. — Имайте предвид, че не се оплаквам. Макс е всичко, което искам от живота, просто…
— Просто понякога ви се иска да поговорите с някой възрастен — каза тихо той, като не сваляше очи от нея.
— Вие сте добър слушател, господин Уайлдинг. Това характерно ли е за хомосексуалистите?
Джейсън премигна объркано.
— Не ми е известно. Е, кажете ми, след като трябва да си намерите работа, за да се изхранвате, а нямате никакви умения, какво ще правите? Как ще издържате себе си и сина си?
Ейми седна на стола.
— Нямам ни най-малката представа. Вие имате ли някакви предложения?
— Върнете се обратно в училище.
— И кой ще се грижи за Макс по цял ден? Как да платя на човек да го гледа? Освен това съм твърде тъпа, за да се върна в училище.
Джейсън отново се усмихна.
— Не знам защо, но се съмнявам в това. Свекърва ви не може ли да го гледа?
— Тя ходи в клуба по бридж, в този по плуване, поне в три клюкарски клуба, а и й отнема доста време да поддържа косата си. — И Ейми направи жест, който изобразяваше бухнала прическа.
— Да, май си спомням, че Милдред е направо вманиачена по отношение на косата си.
— Дори религиозните войни не са водени с толкова жар. Но все пак сте прав, трябва да си намеря работа. Днес следобед щях да ходя на събеседване.
— И за каква работа става дума? — попита той и втренченият му поглед я накара да сведе очи към банана, който мачкаше с вилицата.
— Чистене на къщи. Е, не ме гледайте така! Това е добра, почтена работа.
— Но ще изкарвате ли достатъчно, за да плащате на бавачка?
— Не съм сигурна. Не съм много добра в сметките. Аз…
— Аз пък съм много добър в сметките — рече сериозно той. — Искам да видя всичко. Искам чековата ви книжка, разписките, списъка ви с разходи — всичко. Трябва да прегледам приходите и разходите ви. Дайте ми всичко и аз ще го подредя.
— Не съм сигурна, че би трябвало да го направя — каза бавно тя. — Това е нещо лично.
— Искате ли да се обадите на Дейвид и да го попитате за мен? Убеден съм, че ще ви каже да ми дадете цялата си документация.
Ейми го погледа известно време. Толкова отдавна не бе имала до себе си възрастен човек, а и й се струваше, че от години не е имала до себе си мъж. Били никога не се грижеше за финансите. Ако имаше пари, ги харчеше; ако не, намираше начин да убеди някого да му даде назаем.
— Няма кой знае какво — отвърна бавно тя. — Имам чекова книжка, но не пиша много чекове и…
— Просто ми дайте да видя всичко. Вие погледайте Макс, а аз ще се оправя с изчисленията.
— Винаги ли се разпореждате с хората така? — попита тихо Ейми. — Винаги ли нахлувате така в живота им и поемате всичко в ръцете си, сякаш те нямат капка мозък в главата, а вие знаете как да направите всичко на света?