Но Джейсън не отвърна на усмивката й.
— За кого ще работите?
— За Боб Фарли. Познавате ли го?
— Малко — излъга Джейсън.
Познаваше Боб Фарли много добре и знаеше, че Ейми ще бъде наета само защото е млада и хубавичка и защото Фарли беше най-големият развратник в радиус от три окръга.
— Аз ще се погрижа за бебето — каза тихо той. — Вие вървете да се обличате.
— Добре, но нека първо ви обясня за храненето. После се впусна в дълъг монолог за това какво трябва и какво не трябва да яде Макс и как не бива да му се дава нито захар, нито сол. Всичко трябваше да бъде задушавано на пара, а не печено и никога пържено. Също така в хладилника имаше половин пиле и малко зелена салата, с които Джейсън можеше да обядва.
След това му каза, че Макс не обича особено твърдата храна, а предпочита млякото, така че „не се притеснявайте, ако не яде много“.
Джейсън я слушаше с половин ухо, достатъчно, за да я увери, че всичко ще бъде наред. Половин час по-късно тя вече беше излязла, а той се обаждаше на Дейвид по телефона.
— Не ме е грижа колко пациенти те чакат — каза Джейсън на брат си. — Искам да знам какво става!
— Ейми е страхотна, нали?
— Тя е… различна от останалите. Почакай малко. Беше оставил Макс на пода и сега бебето, наполовина пълзейки, наполовина влачейки се, се беше добрало до контакта и дърпаше шнура на една лампа. Джейсън го дръпна от опасния контакт, сложи го по средата на стаята и се върна на телефона.
— Тази жена — започна Джейсън — живее само с една нищожна застраховка, оставена й от онзи неин съпруг, и няма как да си изкарва прехраната. Знаеш ли къде отиде днес на събеседване за работа? При Боб Фарли.
— Ааах! — изстена Дейвид.
— Обади се на тоя стар развратник и му кажи, че ако я наеме, ще го инжектираш с антракс! — нареди Джейсън.
— Не мога да направя такова нещо. Заради Хипократовата клетва и други подобни. Ако не те познавах толкова добре, щях да кажа, че говориш като ревнив съпруг. Джейсън? Там ли си?
— Извинявай. Макс се заклещи под масичката за кафе. Боже господи! Сега пък яде хартия. Стой така.
Когато Джейсън се върна, Дейвид каза ядосано:
— Виж, големи братко, не съм искал от теб да се задълбочаваш толкова; просто трябва да гледаш хлапето, за да мога да прекарам известно време само с нея. Това е всичко, което трябва да направиш. Щом успея да убедя Ейми, че сме създадени един за друг, ще я издържам и няма да й се налага да работи. Защо не й разправяш, хубави неща за мен?
— Ако си помисли, че ще се грижиш за нея до края на живота й, може и да не се омъжи за теб. В нея има повече гордост, отколкото каквото и да било друго. И можеш ли да ми кажеш защо едно бебе не бива да яде сол, захар или подправки под каквато и да е форма?
— Теорията е, че когато порасне, ще се пристрасти към сладкишите, ако са му давани като бебе, така че ако сега те не присъстват в менюто му, като голямо ще бъде по-здраво.
— Нищо чудно, че иска само да суче и не набляга на твърдата храна — промърмори Джейсън и пусна телефона, за да дръпне бебето от вратата. Макс я люлееше напред-назад и се опитваше да удари лицето си.
Когато се върна, продължи:
— Мислиш ли, че ще ми позволи да й подаря нещо за Коледа?
— Какво по-точно имаш предвид? Да й купиш някакъв бизнес и да й дадеш да го върти?
Тъй като имаше точно това предвид, Джейсън не отговори. А и Макс вече дъвчеше обувката му, така че той вдигна бебето на ръце. То обаче го сграбчи за долната устна и я дръпна така, че едва не му свали кожата.
— Виж, Джейсън, трябва да вървя — рече Дейвид. — Защо не използваш мозъка, вместо парите си, и не измислиш някакво друго решение? Ейми няма да приеме никакви подаяния, колкото и добре да ги замаскираш.
— Недей да бъдеш толкова сигурен — каза Джейсън и погледна към другия край на стаята, където имаше цвете в саксия, поставена върху сгънат вестник. — Ти се обади на Фарли. Бих го направил сам, но не искам да знае, че съм тук; кажи му каквото искаш, но да не я наема. Ясно?
— Ясно! Как е чудовището?
Джейсън трепна от болка и отстрани пръстите на бебето от устната си.
— Чудесно.
— Чудесно ли? Това дете е направо ужасно. Какъв е този звук?
Макс сграбчи болезнено бузите на Джейсън, дръпна го към себе си и положи олигавена целувка върху едната.
— Не съм много сигурен, но мисля, че хлапето току-що ме целуна — отвърна Джейсън и затвори, преди Дейвид да е успял да му отговори.
Поседя известно време на канапето с изправения Макс в скута си. „Силно дете — мислеше си той — и хубавко.“ Жалко, че беше облечено в дрешки, които изглеждаха подарявани за не знам кой си път. Нямаше да се учуди, ако всяко дете в Абърнати беше носило това гащеризонче и тази избеляла ризка. Не трябваше ли един буден малък човек като Макс да бъде облечен в нещо по-добро? Как можеше да го уреди?