Очите му попаднаха на вестника и само след секунда вече отблъскваше ръчичките на Макс, които му пречеха да набере един номер на клетъчния си телефон.
— Паркър — рече той, когато секретарката му вдигна. Не си направи труда да се представя. Беше негова лична секретарка от дванадесет години, така че нямаше нужда от такива формалности.
За няколко минути успя да й обясни идеята си. Тя не изрази недоволство, че е Коледа и той й нарежда да напусне дома и семейството си — ако имаше такова, защото Джейсън и представа си нямаше от личния й живот — а просто каза:
— В Абърнати има ли печатница?
— Не. И бездруго не бих искал тази работа да се свърши тук. Направи го в Луисвил.
— Предпочитания за цвят?
Джейсън погледна надолу към Макс, който дъвчеше дървено кубче, вероятно принадлежало някога на баща му.
— Синьо. За едно мъжествено малко момченце. Никакви бяло-розови зайчета. И да има много звънчета и свирки.
— Разбирам. Всичко необходимо?
— Всичко. И ми купи кола, нещо обикновено, като…
— Тойота ли? — попита Паркър.
— Не, да е американска. — Доколкото знаеше, Ейми беше против купуването на чуждестранни коли. — Джип. И да бъде много мръсен, за да ми се наложи да наема някого да я почисти. Ще искам и малко дрехи.
Тъй като всичките дрехи на Джейсън бяха шити по поръчка, Паркър съвсем основателно го попита дали да не му изпрати нещо.
— Не. Искам нормални дрехи. Дънкови.
— Със или без ресни?
Джейсън погледна стъписано телефона. За тези дванадесет години нито веднъж не беше чувал Паркър да се шегува. Дали сега не й беше за пръв път? А, от друга страна, тя имаше ли изобщо чувство за хумор?
— Без ресни. Съвсем обикновени. И да не са прекалено скъпи. Никакви „Холънд и Холънд“, никакви „Савил Роу“.
— Разбирам — долетя безстрастният отговор на Паркър. Дори и да изпитваше някакво любопитство, не го показа.
— А сега се обади на Чарлз и му кажи да дойде тук и да направи на това хлапе нещо хубаво за ядене.
Последва пауза, което беше необичайно за Паркър, защото тя винаги се съгласяваше незабавно с нарежданията му.
— Чудех се къде ще настаним Чарлз, защото той ще иска да има подходящо оборудване.
Като се имаше предвид, че личният готвач на Джейсън беше както сноб, така и гений, това просто се подразбираше.
Макс се опитваше да се изправи, като дърпаше избелялата покривка на старата масичка. Ако успееше да я издърпа, трите саксии щяха да се стоварят на главата му.
— Просто го направи! — каза троснато Джейсън в слушалката, затвори и отиде да махне Макс оттам. За пети или шести път за последния час се случваше бебето да направи опит за самоубийство! — Добре, хлапе — каза Джейсън, докато разтваряше малките пръстчета и го вдигаше. — Да отидем да видим какво ще си направим за обяд. Обяд без никакви захар, сол, масло или подправки.
Макс му лепна още една влажна целувка на брадясалата буза и Джейсън откри, че това никак не му е неприятно.
ШЕСТА ГЛАВА
— Назначиха ли ви? — попита Джейсън още с влизането й.
— Не — отвърна унило тя и протегна нетърпеливо ръце към Макс. — Още малко — и ще се пръсна.
После, за най-голямо притеснение на Джейсън, се строполи изнемощяло върху протритото старо канапе, разкопча роклята и сутиена и подаде гърда на Макс, който започна енергично да суче.
— Какво ще кажете днес да вечеряме навън? — попита Джейсън. — Аз черпя.
— Ау! — извика Ейми, пъхна пръст в устата на Макс и го принуди да пусне гърдата й за малко, преди отново да продължи да суче. — Зъби — рече тя. — Знаете ли, преди да се роди, кърменето ми се струваше адски романтично. Мислех си, че ще бъде нещо мило и красиво, и то наистина е, но е и…
— Болезнено? — попита Джейсън и когато Ейми му се усмихна, той й отговори със същото.
— Може би щях да разбера, че сте гей, дори и Дейвид да не ми беше казал. Умеете да се поставяте на мястото на другите и макар да изглеждаше корав и безчувствен, всъщност имате нежна душа, нали?
— Никога не са ми казвали подобно нещо — рече Джейсън и погледна към покритото с петна пукнато огледало от дясната си страна. Наистина ли изглеждаше корав и безчувствен?
— И какво успя да свърши Макс, докато ме нямаше? — Джейсън се усмихна и скоро откри, че полага доста усилия, за да превърне прекарания си с Макс следобед в забавна история.
— Мисля да му подаря за Коледа комплект ножове, за може по-лесно да се наранява. Сега трябва да полага доста труд, за да си удари лицето или да си пукне черепа. Така ще направя живота му по-лесен.