— Аз ще платя, а вие поразгледайте наоколо — рече Джейсън и последва Паркър към близкия ъгъл. — Престарала си се с тези моливи — каза троснато той, когато се отдалечиха достатъчно, за да не може Ейми да ги чуе.
— Да, господине — отвърна тя и махна моливите от росата си.
— Какво правят тук онези двамата?
— Наложи се да купим магазина от ваше име, за да изпълним нарежданията ви. Сметнах, че не е в правомощията ми да преговарям, когато става дума за толкова много пари.
— Че колко би могло да струва едно такова магазинче?
— Собственикът каза да ви предадем, че името му е Хари Грийн и вие ще разберете.
Джейсън подбели очи. В гимназията беше свалил приятелката на Хари в деня преди училищния бал.
— Успяхте ли да го купите за по-малко от шестцифрено число?
— Да, но почти го достигнахме. Как ще наредите да постъпим с хората, които чакат отвън? Рекламата излезе само във вашия вестник, но неизвестно как…
— Те са приятелки на Ейми. — Джейсън надзърна над главата на Макс, който се опитваше да сграбчи телефона на тезгяха, и видя как Ейми прокарва влюбено ръка по мебелите. — Нека за останалите да бъде същото. Продайте цялата стока на загуба. Погрижете се всичко да се продава на такава цена, че да могат да си я позволят. Разделете комплектите така, че всяка жена да си вземе по нещо, от което има нужда.
Паркър го гледаше със зяпнала уста.
— А онези двамата да залепят тапетите и веднага да се изпаряват за Ню Йорк!
— Да, господине — отговори тихо Паркър, като го гледаше така, сякаш го виждаше за пръв път.
Джейсън откопчи ръцете на Макс от балдахина на една бебешка люлка.
— И, Паркър, прибави и малко играчки към нашата доставка. Не — поправи се той. — Недей. Аз сам ще ги купя.
— Да, господине — каза тихо Паркър.
— Чарлз пристигна ли вече?
— Пътувахме заедно. Отседна в дома на баща ви заедно с нас.
По изражението й личеше, че всеки момент може да припадне от изумление.
— А сега си затвори устата и иди да пуснеш другите клиенти — рече той, откопчи отново ръцете на Макс от балдахина и се върна при Ейми.
СЕДМА ГЛАВА
Джейсън усещаше чувство, което отдавна не бе изпитвал — ревност.
— Не е ли прекрасно? — каза Ейми задъхано. За последен път бе чувал жена да говори така, когато беше в гимназията. — Не е ли това най-хубавата стая, която някога сте виждали? Не съм си и помисляла, че мога да обичам данъчните, но след като станаха причина Макс да се сдобие с всички тези хубави неща, бих могла и да ги обикна. Как смятате, господин Уайлдинг? Не мислихте ли, че стаята е хубава?
— Да — отвърна неохотно Джейсън. Не преставаше да си повтаря, че е по-хубаво да дарява анонимно, отколкото да се перчи с това. Поне така беше чувал. Само че му се искаше Ейми да го погледне с блеснали от благодарност очи. Той си пое дълбоко дъх.
— Хубава е. Изглежда страхотно. Мислите ли, че дрешките ще му станат?
— Ако не сега, то другата седмица — засмя се Ейми. — Виждате ли, нали ви казах, че Господ ще ни осигури всичко?
Джейсън си помисли колко много му е струвало това нищо и никакво детско обзавеждане, след като му се бе наложило да купи целия магазин, и се приготви да каже нещо цинично, но в този момент на вратата се почука настоятелно.
Ейми пребледня.
— Станала е грешка и са дошли да си искат обратно обзавеждането!
Лошото настроение на Джейсън се стопи и той превърна е една ръка слабичките й рамене, за да я успокои.
— Уверявам ви, че всичко тук е ваше. Може би това е Дядо Коледа, който е подранил.
И понеже тя продължаваше да се колебае, Джейсън вдигна от легълцето Макс, който се опитваше да изяде краката на една плюшена жаба, и тръгна пръв към входната врата. Когато я отвори, отвън го посрещна огромно вечнозелено дърво.
— Хо-хо-хо! — долетя гласът на Дейвид, който се напъха с мъка в къщата. — Весела Коледа! Джейс, приятелю, искаш ли да внесеш кутиите отвън?
— Дейвид! — изписка радостно Ейми. — Нямаше нужда!
Джейсън излезе навън на студа с Макс, седнал на ръката му.
— О, Дейвид, нямаше нужда! — промърмори той с фалцетен глас. — Платих една камара пари за купчина мебели, а тя е благодарна за това на данъчните. Но ето че Дейвид изниква с елха за двадесет долара и вече се чува: „О, Дейвид!“ Жени!
Макс се засмя, одраска го по едната буза, която се опитваше да потупа, и захапа другата в нещо като целувка.
— Защо не правиш същото на божествения доктор Дейвид? — попита Джейсън, усмихна се на бебето, вдигна един голям червен кашон и го внесе вътре.
— Не, не можеш да направиш такова нещо! — казваше в този момент Ейми, но гледаше Дейвид с обожание.