— На нас с татко не ни трябва елха. Ние сме просто двама стари ергени и не искаме всичко вкъщи да стане в иглички. Така че когато един пациент ми я подари, се сетих, че горе на тавана имаме играчки за елха и си помислих, че Макс сигурно ще хареса лампичките. Ти как смяташ?
— О, да, сигурна съм, че ще ги хареса, но не зная дали…
Дейвид я прекъсна, като тръгна към Джейсън и протегна ръце към Макс.
— Ела тук, Макс, ела да те гушна!
За най-голямо удоволствие на Джейсън, Макс нададе вой, от който по пода под елхата се посипаха иглички.
— Май не те харесва особено — рече злорадо Джейсън. — Хайде, малкият, да отидем да изпробваме новите ти дрешки.
— Нови дрешки ли? — попита Дейвид и се намръщи. — За какво става дума?
— О, Дейвид, направо няма да повярваш какво се случи! Тази сутрин отидохме в един магазин, където човекът разпродаваше всичко много евтино, за да не плаща данъци върху стоките, и господин Уайлдинг ги накара да дойдат да сложат тапетите и да наредят мебелите и… и… О, просто трябва да го видиш, за да повярваш!
Дейвид изгледа Джейсън и тръгна след Ейми. Прекосиха старата къща, цялата в олющена боя и петна от влага по тапетите. Накрая Ейми отвори една врата и пред очите му се разкри ослепителна детска стая. Не му беше нужно да е познавач, за да види от какво качество е всичко вътре. Бельото, мебелите, красивите щамповайки тапети по стените и изрисуваното гардеробче, в което имаше няколко прекрасни детски дрешки, бяха от най-доброто, което можеше да се купи с пари.
— Разбирам — рече Дейвид. — И колко плати за всичко това?
— Двеста и петдесет долара, като в тях е включен и данък оборот — каза гордо Ейми.
Дейвид повдигна едното ъгълче на ръчно избродираното чаршафче, с което беше застлано креватчето. Ако не грешеше, беше виждал такива в един каталог и струпваха по триста долара всяко.
— Страхотно — каза той. — В сравнение с това моята елха и старите ми играчки изглеждат нищожни.
— Глупости! — отвърна Ейми и го хвана за ръката. — Твоят подарък е от сърце, а това тук е просто заради данъчните.
Дейвид се усмихна победоносно на брат си и поведе Ейми обратно към дневната.
— Освен това донесох и нещо за хапване — рече щастливо той. — Един благодарен пациент ми подари безплатна вечеря за двама в един ресторант в Карлтън, но аз убедих главния готвач да я превърне във вечеря за вкъщи за трима. Надявам се да не е изстинала — каза той и погледна брат си. — Кутиите с яденето са на предната седалка на колата. О, надявам се да нямаш нищо против, но записах Макс като доброволец за изпитване на една марка бебешки храни.
След това започна да вади от джобовете си бурканчета детски храни с ръчно изписани етикети и Джейсън разпозна спретнатия почерк на секретарката си.
— Агнешки врат със сушени череши и сос със зелен пипер — прочете Ейми. — И кюфтенца от сьомга със сос от кориандър. Звучи прекалено луксозно за едно бебе, а и не съм сигурна, че е добре да му се дава зелен пипер.
— Мисля, че фирмата се опитва да установи контакт с крайния потребител. Все още е в съвсем начален етап, но ако не желаеш Макс да е едно от опитните бебета, ще занеса тези неща на Марта Дженкинс.
— Не — отвърна Ейми и взе бурканчетата от ръцете му. — Сигурна съм, че Макс ще ги хареса. — По тона й обаче личеше, че изобщо не е убедена. — Кой е производителят?
— „Чарлз и ко“ — отговори Дейвид и смигна на Джейсън, който все още стоеше до вратата, държеше Макс на ръце и се мръщеше. — Хайде, старче, недей да стоиш така; дай да внесем всичко, да вечеряме и след това да украсим елхата.
Джейсън подаде бебето на Ейми и излезе навън след брат си.
— Какво ти става, за бога? — сопна му се Дейвид, когато се отдалечиха от входната врата.
— Нищо — отвърна му Джейсън със същия тон.
— Не ти харесва тук, така ли? Не ти понасят шумът и порутената стара къща, а Ейми ти се струва досадна в сравнение с жените, с които си свикнал. Не ходеше ли преди с една дама, която имаше докторска степен по антропология? Май че се опитваше да спасява тигрите или нещо подобно.
— Рибите. Спасяваше китовете и миришеше на водорасли. Нищо ми няма. Значи Чарлз е приготвил вечерята и бебешките храни?
— Това ли те притеснява? Че се възползвам от нещо, което ти си платил? Виж, ако искаш, можем да й кажем истината още сега. Ще й кажем, че си мултимилионер или може би вече милиардер? — и че можеш да купуваш пълни с мебели бебешки стаи само с джобните си пари. Това ли искаш?
— Не — отвърна бавно Джейсън, докато Дейвид вземаше кутиите с играчки за коледната елха. Беше виждал тези кутии през цялото си детство и знаеше какво има във всяка от тях.