— Хей, ама това е хубаво!
Ейми се засмя:
— Звучи ми така, сякаш сте изненадан.
— Изненадан съм. Нали казахте, че не притежавате никакви таланти? — попита той съвсем сериозно.
— Нито един продаваем. Кой би искал да наеме някой да му рисува смешни картинки?
Джейсън не отговори нищо.
— Ако имате още такива рисунки, идете да ги вземете и ми ги донесете.
— Тъй вярно! — отвърна Ейми, изправи се и козирува. Опита се да прозвучи нехайно, но хукна презглава да изпълни искането му и само след секунди му подаде здраво натъпкан протрит кафяв плик, завързан с шнур.
Докато разглеждаше рисунките, Джейсън усети, че Ейми е притаила дъх и разбра, без да я пита, че не ги е показвала на никой друг. Макар да си даваше вид на смела, сигурно бе преживяла големи трудности с Били Томпкинс.
— Много са добри — каза той, като вдигаше една след друга рисунките.
Изобразяваха предимно Макс — от раждането му досега. Бяха доста ясни и показваха всичко, с което можеше да се занимава едно бебе. На една от тях Макс, ококорен учудено към един балон, протягаше нетърпеливо ръчички към него.
— Харесват ми — каза той и внимателно ги прибра обратно в плика.
Бизнесменът в него искаше да заговори за публикации и авторски права, но се спря. Струваше му се, че точно сега трябва само да я похвали.
— Много ми харесват и ви благодаря, че ми ги показахте.
Ейми се засмя до ушите.
— Вие сте единственият, който някога ги е виждал. Освен майка ми, но тя ми каза да престана да си губя времето.
— И какво искаше да правите?
— Да стана адвокатка.
Отначало Джейсън взе това за шега, но после видя как очите й проблясват.
— Направо си ви представям как защитавате някой престъпник. „Моля ви, Ваше благородие, той обещава, че повече няма да прави така! Дава ви дума, заклева се. Няма да убива повече, освен двадесет и двете възрастни дами, които вече е заклал. Моооля ви!“
Толкова добре имитираше тона на гласа й, че тя взе една възглавничка и го замери с нея. Джейсън се наведе внимателно, сякаш летящият предмет можеше да го нарани.
— Ужасен сте — каза Ейми, като се смееше. — От мен би станал чудесен адвокат. Аз съм интелигентна, ако искате да знаете.
— Да, много, но имате предпочитания към пропадналите хора.
— Ако не ги обичах, сега нямаше да имате къде да прекарате Коледа — отвърна Ейми.
— Вярно е — ухили се Джейсън. — И съм ви благодарен за това.
После сведе поглед към очите й и усети желание, превръщащо се в жизнена необходимост, да я целуне.
— Мисля, че е по-добре да си лягам — рече тихо Ейми, стана и се отправи към банята. — Макс обикновено става рано, а и утре имам много работа. — Когато стигна до средата на стаята, тя се обърна към него: — Не исках да прозвучи, сякаш съм ви направила услуга, задето ви позволявам да живеете тук. Истината е, че направихте тази Коледа чудесна за мен и Макс. И на двамата ни е много приятна вашата компания.
Джейсън успя да й благодари само с кимване. Не си спомняше някой досега да му е казвал, че му е приятна единствено неговата компания.
— Лека нощ — каза той.
След това седя дълго пред загасващия огън, замислен за това къде се намира и какво прави.
ОСМА ГЛАВА
Джейсън се събуди от някаква миризма. Беше му позната, но не можеше да я определи с точност. Идваше някъде от далечното минало и си я спомняше съвсем смътно. Той стана, навлече омачканите панталони на костюма си и тръгна към светлината, откъдето идваше миризмата. В кухнята откри Ейми, Макс, седнал на високото си столче, целия омазан с каша, и пълна с мокри дрехи стая. Ризи, панталони и бельо висяха от въженцата между лампата, бравите и пукнатината в гипса над печката. Ейми стоеше сред тях, наведена над дъската за гладене, и държеше в ръцете си ютия, която трябваше отдавна да е в музея.
— Колко е часът? — попита сънливо Джейсън.
— Около пет, мисля — отговори Ейми. — Защо?
— От колко време сте будни?
Тя обърна ризата, която гладеше, така че да просне върху дъската измачкания ръкав.
— Почти не сме мигвали. Малкият безобразник обича да обърква дните и нощите.
Джейсън се прозина, потърка очи, седна на масата до високото столче на Макс и му подаде сушена праскова. Огледа безмълвно мокрите дрехи, които висяха навсякъде из кухнята. Много отдавна, още когато бяха деца, баща им простираше в стаята мокрите дрехи, но тази миризма не можеше да се забрави лесно.
— Какво е станало със сушилнята?
— Счупи се преди година и все нямам пари да я занеса на поправка. Но пък пералнята ми работи великолепно.
Джейсън стана, сложи ръце на кръста си и се протегна, а след това отиде зад Ейми и изключи ютията.