— Изпрати ми един костюм от апартамента ми в Ню Йорк — продължи той, — а на Ейми ще й е нужно нещо подходящо за бала. Кой беше онзи магазин на Пета?
— „Диор“ — долетя незабавно отговорът на Паркър.
— Точно така. „Диор“.
— Кого да повикам да ви придружава? — попита тя.
— Да ме… О, да, някой, който да ме придружава — рече той и осъзна, че дори не е и помислил за това. Но всъщност не се беше замислил за нищо, иначе щеше да се запита защо ще ходи на бала, когато от него се очаква да си стои вкъщи и да гледа бебето. А когато и двамата излезеха, кой щеше да се грижи за Макс?
— Смятам, че има доста жени, които ще се отзоват моментално на поканата ви — казваше Паркър с експедитивния си, делови маниер.
Джейсън се замисли за многото жени, които винаги му бяха подръка. Веднага обаче осъзна колко гадно биха се държали те с Ейми… и колко ще любопитстват.
— Намери си рокля, Паркър. Ти ще ми бъдеш дама на бала.
Паркър на свой ред се сащиса и Джейсън почти се усмихна, когато усети колебанието в гласа й.
— Да, господине — каза най-сетне тя.
— А, и изпрати тук фризьор за Ейми. Измисли някаква история, така че да не разбере, че това е подарък от мен.
— Да, господине — отвърна тихо Паркър. — Нещо друго?
Джейсън погледна Макс, който дъвчеше доволно опашката на едно жълто пате на колелца. По вида му можеше да се съди, че вероятно и баща му го е дъвкал преди тридесет години и Джейсън се запита дали боята е безоловна.
— У баща ми всичко ли е наред?
— Моля? — попита Паркър.
— Попитах дали ти и Чарлз се чувствате удобно в дома на баща ми.
— О, да — отвърна колебливо тя. — Съжалявам, господине, обикновено не задавате лични въпроси, но да, добре сме. Вече сме добре.
— Какво искащ да кажеш с това „вече“?
— Наложи се Чарлз да направи някои подобрения, но вече всичко е наред. Той би трябвало скоро да пристигне при вас. А баща ви ми напомня да ви предам, че вие, госпожа Томпкинс и бебето сте канени на коледна вечеря. В три следобед удобно ли ще е?
Без да обръща внимание на повечето от думите й, Джейсън мина направо към същността:
— Какви подобрения?
— Кухнята имаше нужда от… разширяване.
— Паркър! — изръмжа предупредително той.
— Чарлз събори задната стена на бащината ви къща и прибави кухня, достатъчно голяма, за да обслужва малък ресторант. Трябваше да платим на хората тройно, за да работят денонощно и да я довършат бързо. След това Чарлз купи достатъчно оборудване, за да я обзаведе, и… ами баща ви се храни доста разкошно всяка вечер и…
— Не искам да слушам повече! Ще дойдем в три на Коледа и не забравяй дрехите!
— Разбира се, господине — каза Паркър, докато той затваряше.
Десет минути по-късно Ейми влезе в кухнята с вид на най-благодарната жена в света… но това беше, докато не видя, че дрехите са изгладени.
— Как ще ви се изплатя сега? — проплака тя и седна на един разнебитен кухненски стол. Макс седеше щастливо на новото си високо столче.
— Обещавам днес да изцапам всичко, за да може утре да имате още работа — усмихна се Джейсън, очевидно без да се тревожи. — А сега имате ли нещо против да погледате Макс, докато си взема един душ? Нося тази риза от няколко дни и ми се иска най-сетне да я сваля от себе си.
— Да, разбира се — промърмори Ейми и взе Макс на ръце. Още с влизането й бе започнал да хленчи и да прави опити да слезе от столчето.
Джейсън се позабави на вратата. „Нищо лошо не може да им се случи за петнадесет минути, нали?“, запита се той, след това погледна още веднъж Ейми и бебето и излезе от стаята.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Господин Уайлдинг! — рече въодушевено Ейми половин час по-късно, когато Джейсън се върна в стаята. — Елате да се запознаете с Чарлз!
Още щом видя неукротимия си главен готвач, Джейсън разбра, че го чакат неприятности. Висок малко над метър и шестдесет, Чарлз беше красив като филмова звезда и истински тайфун по отношение на жените, флиртуваше без задръжки и Джейсън бе сигурен, че неведнъж някоя от вечерните му гостенки се е поддавала на чара му. Но той никога не задаваше въпроси; предполагаше, че е по-добре да не знае някои подробности от личния живот на готвача си. Все пак Чарлз пътуваше навсякъде с него и му приготвяше най-вкусните ястия, които човек можеше да си представи. В замяна Джейсън си затваряше очите за някои негови чудатости.
Но сега, когато видя Чарлз да седи до Ейми и да я държи за ръката, му се прииска да му каже да се маха и никога повече да не му се мярка пред очите.