По стените на двойни редици висяха най-хубавите дрешки, едните за момчета, а другите — за момичета. На всяка закачалка имаше по един цял тоалет с ризка, панталонки, шапка, обувки и подходящо яке. Докато Джейсън успее да си проправи път към магазина, Ейми вече разглеждаше скъпите дрешки с блеснали очи. Когато най-сетне влезе, я видя как протегна ръка и докосна малко синьо яке, но веднага я отдръпна, сякаш не можеше да си позволи такова удоволствие.
— Е, какво бихте искали? — попита я той, като маневрираше с Макс между редиците със закачалки.
— Всичко! — отговори бързо Ейми. — Е, погледахме, а сега да си вървим.
Но Джейсън не й обърна никакво внимание.
— Това ми харесва — каза той и вдигна едно костюмче в жълто и черно с подходяща мушамичка. На носовете на жълтите ботушки имаше очички. Беше сигурен, че Макс ще се опитва да ги лапа. — Кой номер носи?
— За деца от девет до дванадесет месеца — каза бързо Ейми. — Трябва да вървим…
— Какво има? — попита Джейсън, когато видя внезапно пребледнялото лице на Ейми.
— Да се махаме. Веднага! — рече задавено тя и опита да се скрие зад гърба му.
Джейсън откри, че му е доста приятно Ейми да го прегръща през кръста и да се крие зад него, но когато вдигна поглед, не видя нищо освен една жена с бебе, долу-горе на възрастта на Макс, която влизаше в магазина.
— Това е Джули Уилсън! — изсъска зад него Ейми. — Съпругът й е собственик на магазин „Джон Диър“ и притежава коне.
Джейсън обаче така и не можеше да схване какво общо има това с тях.
— Посещавахме заедно предродилните курсове — рече Ейми, хвана го по-здраво за кръста и започна да го тика към изхода на магазина, като продължаваше да се крие от жената зад едрата му фигура.
— Не забравяте ли нещо? — прошепна й Джейсън и кимна към Макс, който беше успял да издърпа осем кутии с обувки от един рафт и дъвчеше енергично връзките на две различни обувчици.
— Мили боже, аз съм пълен провал като майка! — изстена Ейми, сниши се и тръгна обратно към сина си.
— Здравейте, госпожо Уилсън — каза угоднически продавачката. — Поръчката ви е отзад. Ако обичате, минете оттук, за да видим дали ще станат на малката Абигейл.
Джейсън разпозна веднага тона, защото го беше чувал безброй пъти. Това означаваше, че продавачката познава жената и знае, че въпросната клиентка може да си позволи всичко в магазина. При влизането на Джейсън и Ейми дребната снобка едва си бе направила труда да попита дали имат нужда от нещо, затова Джейсън подозираше, че момичето познава Ейми. Абърнати беше малко градче и макар този търговски център да отстоеше на няколко километра от него, със сигурност бе всеизвестно, че Ейми може да си позволи твърде малко неща и следователно биваше пренебрегвана.
— Да вървим! — каза Ейми веднага щом клиентката се скри зад завесата.
— Нямам никакво намерение да си вървя — отговори Джейсън и в гласа му се прокраднаха ядни нотки.
— Не разбирате — рече Ейми, която всеки момент щеше да се разплаче. — Джули се омъжи за най-богатото момче в града, а аз — за…
— За най-готиното момче в училище — каза бързо Джейсън и очите й се насълзиха от благодарност. — За Томи Уилсън ли се е омъжила?
— Да. Нали ви казах, че баща му…
— Когато се приберем, ще ви разкажа всичко за Томи Уилсън и баща му и тогава няма повече да се криете от която и да било жена, имала нещастието да се омъжи за един от двамата. А сега ми помогнете — каза той и започна да издърпва едно след друго костюмчета от рафтовете и да ги мята на ръката си.
— Какво правите, за бога? — изсъска Ейми. — Не можете…
— Мога да купя всичко и да го върна по-късно, нали така?
— Предполагам, че да — отвърна колебливо Ейми, после помисли малко и измъкна едно комплектче със синьо мече отпред. — Това е просто прекрасно!
— Мислете количествено и забравете, че трябва да избирате.
Ейми се изкикоти и се зае да издърпва енергично дрехи от рафтовете и да ги стоварва върху тезгяха. В купчината имаше жълто гащеризонче с избродиран отпред червен жираф; червена ризка; якенце в червено и жълто в комплект с най-прелестните червено-жълти обувки. За пръв път в живота си Ейми не поглеждаше етикетчетата с цените, преди да хвърли дрешките на тезгяха.
Когато продавачката излезе, следвана от Джули Уилсън, се закова на място толкова внезапно, че бебешката количка я удари по прасците.
— Господине! — каза строго тя и отвори уста да каже на Джейсън, че никак не й харесва бъркотията, която са направили.
Но Джейсън вдигна платинената си кредитна карта „Америкън Експрес“ и по намръщената физиономия на жената се разля усмивка.