— Видяхте ли лицето й? — попита Ейми, докато ближеше сладоледа от фунийката.
Двамата с Джейсън седяха на една пейка близо до фонтана на търговския център, а Макс лежеше в количката между тях. Около тях имаше цяла камара найлонови торби, пълни с дрешки за него.
— Разбира се, ще ми се наложи да изслушам една лекция от онази надута продавачка, когато върна всичко, но си струваше да видя физиономията на Джули. А вие бяхте чудесен.
Ейми люлееше краката си като дете, ближеше бързо сладоледа си, за да не го остави да се разтопи, и наблюдаваше с усмивка как Джейсън споделя своя с Макс.
— Наистина ли се е държала толкова отвратително към вас по време на курсовете?
— По-отвратително, отколкото можете да си представите — отвърна радостно Ейми. — Направо нямаше търпение да ми разкаже за всички поразии на Били в училище. Не че тя е била там, но съпругът й е учил с него. Господи, това означава, че сигурно е на вашата възраст!
Джейсън повдигна вежда.
— Струва ми се, че още не съм легнал на смъртния одър — каза кисело той.
— Едно на нула за мен! — засмя се Ейми. — О, но вие бяхте направо чудесен! Дори не трябваше да й казвате, че ние с вас сме клюката на деня. Забравили сте какво е в Абърнати. До два часа всички в града ще смятат, че живея с някакъв страхотен мъжкар, без да имат представа каква е истината.
— И каква е истината?
— Че сте имали връзка с Чарлз, разбира се.
— Не съм казвал…
— Но и не го отрекохте. Хей! Какво правите?
— Преобличам Макс с нова ризка, това е всичко. Гади ми се вече от тези дрипи.
— Но нали трябва да ги върнем и… — Тя млъкна и го погледна изпитателно. — Изобщо не сте имали намерение да връщате тези дрехи, нали?
— Ни най-малко.
— Бих искала да можех да ви разбера. Защо се съгласихте да живеете с мен и Макс в моята порутена стара къща?
— За да дам на Дейвид възможност да ви спечели — отвърна простичко Джейсън.
— Не съм и смятала, че ще ми кажете истината. Хайде, Макс, да отидем да видим какви си ги свършил от кръста надолу.
Тя хвана дръжките на количката и я забута към дамската тоалетна.
Когато остана сам, Джейсън се огледа наоколо. Само преди две седмици щеше да се изсмее, ако някой му бе казал, че ще прекара така празниците. Обикновено празнуваше Коледа в някой невероятно скъп курорт и обичайният му подарък за жената, с която беше в момента, бе чифт диамантени обици. Тя пък му подаряваше някой номер в леглото. Може би остаряваше, но понякога му се искаше жените да му подаряват вратовръзка или чифт чорапи.
— Остаряваш, Уайлдинг — промърмори той и стана, за да отстъпи мястото си на една жена, която сякаш всеки момент щеше да роди близнаци.
Вдигна торбите и тръгна да се поразходи, докато чакаше Ейми. Няколко метра по-нататък видя на една витрина идеалния тоалет за предстоящото й излизане с Дейвид — светлолилава трикотажна блузка с къс ръкав, жилетка в същия тон и плисирана тъмновиолетова пола на мънички лалета.
Джейсън влезе в магазина, без да се колебае, и три привлекателни продавачки веднага се спуснаха да му помогнат. Каза им, че разполага с около пет минути и иска тоалета от витрината заедно с чорапогащи, обувки и подходящи бижута.
Най-високата от жените — зашеметяваща червенокоса дама, дори не премигна.
— Бельо?
Джейсън кимна отсечено.
— Размерът й е долу-горе като на онази жена — каза той и погледна една от купувачките.
Минута по-късно подписа квитанцията и дрехите бяха в торбата.
— Голяма работа беше направил — каза Ейми за Макс, когато зърна Джейсън. — Извинявайте, че се забавихме толкова. Какво купихте пък сега?
Джейсън й се усмихна широко.
— Купих ви дрехи за довечера.
— Вие… О, разбирам! Гейовете ги бива за тези работи, нали? Искам да кажа, да избирате женски дрехи, нали?
Джейсън се наведе към нея и носът му почти докосна нейния.
— Не знаете ли думичката „благодаря“? Или желанието ми да я чуя е поредната проява на сексуалната ми ориентация?
— Извинявайте — смънка Ейми. — Аз просто… После млъкна и се вгледа с разширени очи някъде зад Джейсън. Само след секунда го избута настрана, протегна ръце и изписка:
— Сали!
Една дребна, много привлекателна жена се втурна към Ейми.
Джейсън стоеше отстрани и наблюдаваше как двете жени се прегръщат и говорят една през друга. Думите им се изливаха като водопад.
— Откога…
— Кога си…
— Защо не ми…
— Това е Макс — каза накрая Ейми и отстъпи назад, за да й покаже сина си.
Но жената хвърли само бегъл поглед към бебето и насочи цялото си внимание към страхотния мъж, чиито дълги пръсти държаха количката.
— Кой е този? — изрече прималяло тя и на Джейсън му стана много приятно, че някой го смята за хубавец. Ейми очевидно не беше забелязала това!