— Като например, че е застанал на едно коляно и ти е казал, че не може да живее без теб…
— Стига си бленувала! Първо на първо, Макс го обожава.
— Хмм… И какво още?
— Не зная как да ти го опиша. Истината е, че май и аз самата не го разбирам. Прилича на… — Тя вдигна глава. — Нещо като костенурка. Или може би на броненосец. Има твърда черупка, но ми се струва, че отвътре е доста нежен. Едва ли го осъзнава, но обожава Макс точно толкова, колкото и синът ми него.
Сали се облегна назад и погледна изпитателно приятелката си.
— Влюбена ли си в него?
— Не ставай смешна! Той е мил човек и ми е забавно с него, но наистина е женствен. Обича да пазарува, да готви и да прави всички останали неща, които другите мъже не обичат.
— Искаш да кажеш, които Били не обичаше да прави, нали? Виж, Ейми, знам, че си единственото момиче, което завърши училище девствено, и знам, че се пазеше за съпруга си. Зная също, че се отдаде на един пияница и наркоман… Не ме гледай така! Вярно е, Били си имаше и своите добри страни, но аз съм реалистка. Спала си само с един мъж, живяла си само с един мъж и всичко, което знаеш, се основава на този тип мъже, които не знаят и хладилника как да си отворят. Но да знаеш, не всички са такива.
— Винаги ли се опитваш да търсиш роман във всичко? Не е като да предполагам, че този човек е гей; това ми беше казано. От Дейвид.
— Доктор Дейвид? Я, тук има нещо гнило. Господин Уайлдинг ми прилича на него.
— Те са братовчеди.
— Аха, ясно. И какво после? Ще продължиш ли да живееш с това страхотно парче, което не можеш да имаш, или ще трябва да го върнеш след Коледа?
— Нямам представа.
Сали се разсмя.
— Ейми, ама никак не си се променила. Само ти можеш да живееш с един мъж и да не знаеш защо е дошъл и колко смята да остане.
Ейми не отговори нищо, но сведе поглед към полупразната си чаша.
— Добре де, млъквам. А останалите мъже в живота ти? Какво стана с хубавия продавач на коли втора ръка?
— О, Ян ли? Той е собственик на фирмата за търговия с коли. Предполагам, че е много богат. — И Ейми въздъхна.
— Виждам, че го смяташ за досаден. Горкият човек е само хубав и богат, така че с какво би могъл да те заинтересува?
— Той се интересува единствено от себе си. Очевидно смята, че ми прави огромна услуга, като минава през нас всяка вечер. Продължава да ме нарича „вдовицата на Били Томпкинс“, сякаш се опитва да каже, че съм недосегаема.
— Добре дошла в живота на малкия град. Защо не вземеш да се махнеш оттам и да отидеш да живееш някъде, където никой не е и чувал за Били и проблемите му?
Но преди приятелката й да отговори, Сали я погледна така, сякаш някой я беше боднал с игла.
— Колко е часът?
Ейми се озърна за часовник, но не видя никъде такъв.
— Трябва да вървя — рече припряно Сали, събра си нещата и тръгна да излиза от сепарето. Точно тогава видя изражението на Ейми. — Само не ми казвай, че не знаеш!
Ейми поклати глава и Сали направи гримаса.
— Не видя ли табелите? Има ги из целия център. Знаеш ли „Вечерни рокли“? Онзи магазин в Карлтън, който се готвеха да затварят?
— Извън категорията ми е — отвърна Ейми, допи набързо портокаловия сок, излезе от сепарето и застана до Сали. — Не мога да си позволя дори да зяпам витрините му.
— Никой не можеше да си позволи да купува оттам. Не знам как са очаквали да продават такива луксозни дрехи в Източен Кентъки, но явно това са си мислели. Както и да е, всички знаеха, че магазинът фалира, но изведнъж се появил някакъв мистериозен купувач, не откъде да е, а от Ню Йорк, купил го и за да направят реклама на магазина, ще подарят една рокля на „Диор“.
Когато Ейми не каза нищо, а просто продължи да върви редом с нея, Сали рече:
— Ало? „Диор“! Това нищо ли не предизвиква у теб?
— Не, повече разбирам от „Памперс“ и „Хъгис“. Че защо му трябва на човек рокля от „Диор“?
— Ох, горкичката ми! — каза Сали. — Знаещ ли, съществува теория, според която едно бебе отнема около половината от коефициента интелигентност на жената. Мисля, че си го възвръща едва когато хлапето тръгне на училище, но дотогава е истински идиот.
Ейми се засмя:
— Ти само предполагаш, че това е вярно, но аз го знам. Е, и за какво ти е рокля от „Диор“?
Сали завъртя отчаяно очи, за да покаже на Ейми, че я счита за безнадежден случай.
— Хайде, скоро ще изтеглят печелившия номер и ти трябва да участваш в томболата.
— Аз ли?
— Да, и ако спечелиш, ще ми дадеш роклята.
— Добре — съгласи се Ейми. — Уговорихме се.
Но първо трябваше да отиде при Джейсън и Макс. Един час по-късно тримата стояха пред фонтана в средата на търговския център и чакаха да изтеглят жребия. — И когато съобщиха името на Ейми, тя някак не се изненада. Изглежда, през последните няколко дни страшно и вървеше.