— Сали ужасно ще се зарадва — каза тя, когато хората наоколо взеха да се обръщат, за да видят дали спечелилата е сред публиката.
— Защо? — попита Джейсън с Макс на ръце и й се усмихна.
— Защото й обещах, че ако спечеля, ще й дам роклята.
Джейсън я сграбчи за лакътя точно когато тя се обръщаше на другата страна.
— Какво сте направили?
— Нямам нужда от такава рокля. Къде ще я облека?
— О, забравих да ви кажа! Дейвид е намерил билети за бала „Белрингърс“ утре и иска да отидете с него.
В първия момент Ейми само премигна, сякаш не разбираше какво й е казал. След това се усмихна широко и каза:
— Надявам се, че Сали няма да има нищо против, ако получи рокля, която е обличана веднъж.
После се качи на подиума да си вземе наградата. Прие съвсем естествено факта, че роклята е с нейния размер и че в наградата е включено безплатно разкрасяване от господин Александър от Ню Йорк за вечер по избор. Когато им каза, че желае това да е следващата вечер, не се изненада от вестта, че господин Александър случайно щял да идва в Кентъки на следващия ден.
После съобщи това на Джейсън и той отбеляза:
— Това е, защото вероятно господин Александър е Джо от местния салон за красота. Ходил е веднъж в Ню Йорк и сега разгласява наляво и надясно, че е оттам.
— И все пак… — рече Ейми — много странни неща ми се случиха, откакто… — И вдигна поглед към него.
— Откакто Дейвид започна да ви ухажва?
— Дейвид? Да ме ухажва? Да не сте си изгубили ума?
— Мисля, че сте сляпа за нещо, което всички останали виждат. Доктор Дейвид е влюбен във вас и иска…
— О, ставате смешен! Вижте, наближава обед и трябва да нахраня Макс, така че е по-добре да си тръгваме.
Джейсън не отговори нищо, но сложи ръка на талията й и почти я избута в един много приятен италиански ресторант. Първо им сервираха хлебчета с чинийка олио от бутилка, пълна със скилидки чесън. Олиото се стори прекалено пикантно дори на двамата възрастни, но Макс изсмука цели три парчета хляб, потопени в него.
След обяда отидоха в три магазина за играчки и въпреки протестите на Ейми, които с всяка изминала минута ставаха все по-неубедителни, Джейсън купи на Макс цял чувал играчки. В колата, на път за дома, тя изплака:
— Как ще ви се отплатя сега? Трябва да върнете всичките дрехи и играчки. Никоя ваша вещ не е толкова мръсна, че да спечеля от нея достатъчно пари, за да ви се изплатя…
— Дейвид ще ви вземе след час, така че трябва да се размърдате.
— Да се размърдам? — попита Ейми, сякаш за пръв път чуваше тази дума.
— Ммм — беше единственият отговор на Джейсън, докато завиваше в алеята към къщата. — Трябва да накърмите Макс, преди да излезете, иначе ще ви боли цяла нощ и…
— Моля ви! — възкликна раздразнено тя. — Мисля, че познавам по-добре от вас кърмаческите си нужди.
Искаше с това да го постави на мястото му, но вместо това се почувства като крава. И тъй като той не отговори нищо, Ейми му хвърли кос поглед и изтърси:
— Може би трябва да кандидатствам за работа в местната мандра.
И двамата избухнаха в смях. Само че когато слезе от колата, тя заяви:
— Не мога да отида. Нямам никакви прилични дрехи а излизане с лекар.
Джейсън хвърли в ръцете й тежката тъмнозелена торбичка. Ейми я отвори само толкова, колкото да види, че вътре има нещо великолепно.
— Как разбрахте, че обичам светлолилавия цвят? — попита тихо тя.
— Интуиция. А сега вървете да нахраните Макс и се изпарявайте оттук.
— Господин Уайлдинг, вие сте моята фея-кръстница! — усмихна му се Ейми, но сложи ръка на устата си, когато се усети, че е използвала женски род. — О, не исках да кажа…
— Тръгвайте! — заповяда й той. — Веднага!
Тя грабна Макс от ръцете му и изтича към къщата.
По лицата и на тримата играеха усмивки.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Веднага щом Ейми и Дейвид излязоха, Джейсън вдигна телефона и се обади в дома на баща си. Когато баща му вдигна, на фона се чуваше някакъв странен шум.
— Какво става там? — почти изкрещя той в слушалката.
— И това ако не е моят новоизлюпен син-гей! — рече Бъртрам Уайлдинг. — Е, как е педалското театро?
Джейсън вдигна поглед към небето и отново се закле да убие брат си.
— Татко, ако обичаш, престани да се шегуваш и повикай секретарката ми.
— Чери ли?
— Какво? Не те чувам! Не, не искам черешов пай, искам Паркър.
— Чери Паркър, старче.