Джейсън се направи, че не е чул въпроса й.
— Искаш ли да гледаш бебето утре? Трябва да отида на едно място.
Тя го погледна с присвити очи.
— Знаеш ли, напоследък се случиха доста странни неща, като например, че някой купи „Бебешки рай“ и „Вечерни рокли“, а…
— Какво? Някой е купил магазин за дрехи?
— Аха. Онзи магазин, който днес организира жребий за роклята на „Диор“. Е, може да сме доста задръстени тук, в Кентъки, но все пак знаем, че магазини като този не подаряват рокли уникати от „Диор“. Знаеш ли колко струва роклята?
— Предполагам, че ей сега ще разбера — рече уморено Джейсън. — Кажи ми, чула ли си кой точно е купил магазина за дрехи?
Милдред му се усмихна, докато дрънкаше на Макс с една дрънкалка.
— Само това, че е от Ню Йорк. Знаеш ли, че бившият собственик е твой стар футболен съперник? Май си спомням един мач, в който трябваше да му подадеш топката, но не го направи, а се втурна с нея и отбеляза тъчдауна, с който спечелихте играта. Как ли се казвате това момче?
— Лестър Хигинс — каза още по-уморено Джейсън.
— Точно така. Той се ожени за едно момиче, чийто баща притежаваше този магазин, и в продължение на години се опитва да съживи търговията, но не успя. — Тя наблюдаваше лицето на Джейсън с все по-широка усмивка. — Но може би сега е намерил някой, който да го отърве от магазина. Някой, който може да си го позволи.
— Не гледай мен! Преди бях богат, но откакто съм на гости в Абърнати, ресурсите ми взеха да се стопяват главоломно.
— Не можеш да направиш печалба от магазин за облекло в Кентъки, даже и когато подариш за реклама рокля за двадесет хиляди долара!
Изведнъж Джейсън се ухили.
— Ти все още си най-любопитната клюкарка на четирите окръга. Искаш ли да гледаш бебето утре?
— За да можеш да отидеш на бала „Белрингърс“? Чух, че плащали на Джеси Грийн толкова много, за да използват пистата му за самолета ти, че вече мислел да се пенсионира.
Джейсън изстена:
— Добре де, печелиш! Ти получаваш клюката, а аз — някой, който утре да гледа Макс. Договорихме ли се?
— Да. Можеш да се обадиш и да поръчаш пица, докато аз донеса бутилката бърбън от колата. Няма нужда да търся уиски в тази къща. Ейми сигурно се страхува, че Макс може да го изпие.
— Не си се променила, Милдред. Ама никак.
— Нито пък ти — усмихна се тя. — И винаги си ми бил любимецът.
— Заедно с всички останали момчета в града — отвърна той и се усмихна, докато вдигаше телефона.
— А само да го видиш как си играе с Макс! — казваше в този момент Ейми. — Може цели двадесет минути да го насърчава да пълзи. Търпението му е безкрайно. И откакто дойде у дома, като че ли ми се случват само хубави неща. Печеля на томбола, намирам стоки на ужасно ниски цени, а казах ли ти, че веднъж ме остави да спя и през това време изглади вместо мен?
— Два пъти — каза Дейвид, вперил поглед в салатата си.
— О, извинявай! Просто никога не съм живяла с човек, който до такава степен да е лишен от егоизъм. Не че наистина живея с него, но нали разбираш…
Тя млъкна и разрови с вилицата салатата от маруля в чинията си, като се питаше какво ли вечерят сега господин Уайлдинг и Макс.
— Ейми, ако предпочиташ да се прибереш у дома, няма проблеми — каза Дейвид, като се наведе към нея.
— Не, разбира се, че не. Тук се чувствам чудесно. Хубаво е да се измъкнеш за малко от къщи.
— И със сигурност изглеждаш много добре. Този цвят ти подхожда.
— Господин Уайлдинг ми купи тези дрехи — каза тя, без да се замисли. — Добре де, край вече! Обещавам да не споменавам повече това име. Кажи ми, днес колко живота спаси?
— Поне половин дузина. Искаш ли да станем да танцуваме, след като се нахраним?
— Не мога — отвърна тя и си натъпка устата, за да навакса изгубеното време, тъй като Дейвид вече привършваше с вечерята, а тя почти през цялото време беше приказвала. — Млякото — промърмори тя.
— Какво каза?
Ейми отпи глътка лимонада.
— Млякото, трябва да нахраня Макс. Казах му, че след като не мога да си намеря работа другаде, ще кандидатствам в някоя мандра.
— Казала си такова нещо на Макс?
— Не… ъъъ… казах го на…
— Джейсън. Разбирам. — Дейвид помълча за момент и вдигна поглед към Ейми. — Той каза ли ти за бала утре вечер?
— Каза ми, но чак след като спечелих рокля от „Диор“.
— Спечелила си рокля? И то от „Диор“? Трябва да ми разкажеш за това.
Ейми не можа да се сдържи и му разказа за целия ден: за това как Джейсън е изгладил прането, как е видяла Джули Уилсън в търговския център и как Джейсън е купил на Макс цял куп дрешки.