— Разбира се, той трябва да ги върне — каза тя с пълна уста — и ще ги върне, но още не го е направил. Просто трябва да си поговорим за това.
— Ами роклята?
— А, да, роклята!
Ейми му разказа как Сали й казала за магазина в Карлтън, който се канели да затварят, но бил купен от друг собственик и подарявали рокля.
— И аз я спечелих. Заедно с разкрасяване, така че утре да изглеждам представително.
— Ти винаги изглеждаш представително — каза Дейвид, но Ейми като че ли не забеляза комплимента.
— В моя случай се радвам, че роклята е без презрамки, защото позволява лесен достъп. — Искаше това да прозвучи като шега, но когато вдигна очи и видя втренчения поглед на Дейвид, се изчерви. — Извинявай. Забравям къде се намирам. Постоянно си правя шеги с кърменето, а не бива. Безвкусни са. — Бог да й бе на помощ, но не можеше да млъкне. — Е, за Макс може и да не са безвкусни. Особено когато ям нещо люто или пикантно. — После се усмихна унило на Дейвид. — Съжалявам!
— Когато сте двамата с Джейсън, шегувате ли се? — попита тихо Дейвид.
— Да, той е добър слушател и се смее на шегите ми, колкото и да са безвкусни.
— Но за Джейсън не са.
— Моля?
— Току-що каза, че шегите ти не са безвкусни за Макс, а аз добавих, че това се отнася и за Джейсън.
Ейми го погледна учудено, все още без да разбира.
— Да, разбира се. Това месо е вкусно, какво е?
— Говеждо.
— А, да! Разказах ли ти за Чарлз?
— Още един мъж ли има?
— Не, глупчо, той е приготвил бебешките храни, които ти ми донесе. Той е хубав мъж, а и трябваше да ми кажеш истината.
— Да, трябваше. А защо ти не ми кажеш истината?
— Защото би се отегчил.
— Не, честно! — рече той. — Цялата тази история започва да ми се струва страшно интересна. Натъквам се на нови хора, които никога досега не съм познавал. Забавния и всеотдаен Джейсън, гальовния Макс, а сега и красивия Чарлз. Кой още се е настанил в живота ти?
Ейми лапна парче месо с размерите на топка за голф в устата си и показа с жестове, че не може да говори, докато не го сдъвче.
— Ейми! — прозвуча мъжки глас до тях. — Господи, изглеждаш направо божествено! Още ли важи уговорката ни за Бъдни вечер?
Ейми махна с ръка и посочи пълната си уста, след като зърна Ян Нюсъм.
— Мисля, че Ейми ще бъде заета на Бъдни вечер — каза твърдо Дейвид, като го гледаше втренчено.
— О, така ли? Получи ли коледния ми подарък, Ейми? — попита Ян и й се усмихна.
Ейми поклати отрицателно глава, като продължаваше да дъвче.
— О! Тогава ще трябва сам да ти го донеса на коледната сутрин. Или може би е по-точно да се каже: „ще ти го докарам“. — После се обърна към Дейвид: — Как върви онази твоя малка клиника, Док? Все още ли просиш от хората да правят дарения за нея? И още ли живееш в онази мъничка къщурка на Ривър Роуд? — И преди Дейвид да успее да отговори, той отново се обърна към ЕЙми, намигна й и изчезна.
— Направо го мразя това копеле, а ти?
Ейми откри, че още не е свършила с дъвченето на огромното парче пържола.
— Искаш ли нещо за десерт?
— Млякото! — едва изрече тя. — Макс!
— А, да, разбира се — отвърна Дейвид и направи знак на келнерката да донесе сметката. — Можем направо да си тръгваме. Каква вечер!
Ейми не позволи на Дейвид да я изпрати до входната врата. Чувстваше се виновна за това, тъй като все пак той бе платил тази прекрасна вечеря и на следващия ден щеше да я води на бала, но просто й се искаше да се прибере вътре.
— Върнах се! — извика тихо тя и когато не получи отговор, за момент усети паника. Дали господин Уайлдинг не си беше отишъл? Дали не бе взел Макс със себе си?
Но само след секунда Джейсън се появи с Макс на ръце. Лицето на бебето бе мокро от сълзи.
— Дайте ми го, бързо! — каза Ейми и протегна ръце напред. — Направо ще се пръсна!
Само след няколко секунди вече беше седнала на канапето, а Макс сучеше щастливо.
— Добре ли прекарахте? — попита Джейсън, застанал прав до нея.
— О, разбира се. Страхотно. Остана ли от обедното задушено?
— Май да — отвърна Джейсън, усмихна се на умолителния й поглед, отиде до кухнята и се върна с пълна чиния студена салата и студено месо. — Трябва ви една от онези бързи фурни — каза той, докато й подаваше чинията.
Ейми я пое с една ръка, но нямаше къде да я сложи в скута си. Докато се озърташе, Джейсън взе чинията, отряза едно парченце и й го подаде в устата с вилица.
— Микровълнова фурна — рече тя, когато сдъвка хапката. — Но ястията на Чарлз са вкусни, независимо дали са студени или топли. Вие вечеряхте ли?
— Да, и си помислих, че вие също сте вечеряли. Защо тогава сте гладна? — попита той и й подаде в устата резенче картоф, потопено в сос с копър.