Выбрать главу

Когато приседна на леглото до нея, тя понечи да възрази, но Джейсън не я послуша. Облегна се на таблата и я притегли така, че да се отпусне на гърдите му. Компресът беше изстинал и косата на челото й изглеждаше влажна, незнайно дали от компреса или от пот.

Той сложи внимателно дългите си силни пръсти в основата на врата й и започна да я разтрива. След първото й стенание усети, че е намерил правилния път. Започна бавно да я масажира от врата нагоре към главата и след няколко минути усети как мускулите й започват да се отпускат.

— Имайте ми доверие — каза той, защото напрежението в раменете й още не беше изчезнало напълно.

Нежният масаж я накара да забрави неудобството от това, че са заедно в леглото; накара я да забрави всичко на света. Ръцете му се придвижиха надолу по гърба й, плъзнаха се по гръбнака, минаха по ребрата и се насочиха нагоре към ръцете.

След около половин час лежеше отпуснато в обятията му с такова доверие, каквото изпитваше към него и Макс.

След още десет минути Джейсън усети, че е заспала, положи внимателно главата й върху възглавницата и измъкна полека краката си изпод тялото й. После застана до леглото, зави я и без да се замисли, я целуна по бузата и подпъхна завивките около нея, сякаш беше малко дете.

Накрая се усмихна и тръгна към вратата.

— Благодаря! — долетя до ушите му шепотът на Ейми и Джейсън се усмихна в отговор.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Отначало, когато чу в кухнята някакъв шум, за който беше сигурен, че не е причинен от Ейми или Макс, Джейсън се намръщи. Вече беше свикнал да чува пронизителните писъци на Макс и Ейми, която се смееше на сутрешните му лудории. След това обаче си помисли и реши, че може би само Ейми е в кухнята.

Той стана от леглото, дяволито усмихнат, и отиде в кухнята само по долнището на пижамата си. За своя най-голяма изненада обаче откри, че шумът идва от Чарлз, който се мъчеше с копчетата на печката.

— Някой друг ли очакваше да намериш? — попита той, като повдигна едната си вежда и огледа Джейсън от глава до пети, без да пропусне да забележи голите му гърди.

Джейсън се върна в стаята си и си облече дънки и риза, преди да продължи разговора с готвача си.

— Какво правиш тук по това време? — изръмжа той, седна на масата и прокара ръка по небръснатото си лице. — И как се вмъкна?

— Опитвам се да размърдам тази немощна печка, а ти си казал на Чери, че ключът е под изтривалката, забрави ли? Освен това е девет сутринта. Какво си правил снощи, че спиш до толкова късно? — попита Чарлз с похотлива усмивчица.

— Спомням си, че казах на Паркър къде е ключът, но не и на теб — рече натъртено Джейсън, без да обръща внимание на намеците му.

Но Чарлз остана невъзмутим.

— Тя не е твой тип, нали?

— Паркър ли? — попита ужасено Джейсън.

— Не, тя — отговори Чарлз и посочи с глава към вратата на спалнята.

— А знаеш ли колко бързо можеш да бъдеш уволнен? — рече Джейсън, като гледаше яростно дребосъка.

Чарлз се обърна мълчаливо към порцелановата купа на плота зад него, повдигна капака й и я поднесе под носа на работодателя си. Беше пълна с палачинки с ягодов сос, любимите на Джейсън.

Той изръмжа в отговор и погледна към горното шкафче, където стояха чиниите. Само след секунди вече лапаше като невидял. Как ли успяваше Чарлз да си доставя винаги най-качествените продукти, където и да се намираше? Джейсън бе готов да се обзаложи, че тези натежали от зрялост ягоди не са купени от местния супермаркет. От друга страна обаче, като имаше предвид колко са му стрували последните няколко дни, реши, че е по-добре да не пита откъде са дошли ягодите.

— Наистина се замислям дали да не започна производство на бебешки храни — рече сериозно Чарлз. — Може би ще ме посъветваш какво трябва да направя, за да започна бизнес.

Джейсън се изкуши да му каже да забрави за това, защото да помогне на Чарлз означаваше да го загуби като личен готвач. Той се престори, че устата му е пълна и затова не може да отговори. Една част от съзнанието му рече: „Страхливец!“, но ягодовите палачинки надвиха и най-възвишените му морални критерии.

— Естествено предполагам, че всичко зависи от Макс — говореше Чарлз. — Всички бебета ли имат толкова изтънчен вкус?