Джейсън погледна презрително диамантените пръстени върху табличката и отново вдигна очи към мъжа.
— Този магазин има ли хранилище?
— А, разбирам, интересувате се от охранителната ни система — рече нервно мъжът и скри ръка под тезгяха, сякаш се канеше да натисне алармения бутон, за да извика полицията.
— Искам да видя какви пръстени имате в хранилището.
— Разбирам.
Но Джейсън виждаше, че дребният глупак нищо не разбира.
— Искам да купя нещо много по-хубаво от това тук. Нещо скъпо. Разбирате ли?
Продавачът помига глуповато още малко и лицето му се разтегна в дразнеща усмивка, но веднага след това забърза към задната част на магазина и двадесет минути по-късно Джейсън излезе, пъхнал малка кутийка в джоба на панталоните си.
След разходката откара Макс вкъщи за обедното кърмене. Отначало не успяха да разпознаят Ейми, чиято коса беше покрита с парченца алуминиево фолио. Тя пое сина си и Макс понечи да ревне, както правеше обикновено, когато го вземеха непознати, но ръцете й му се сториха познати и се поуспокои.
— Колко трогателно! — рече саркастично слабият младеж и изкриви отвратено устни, когато Ейми започна да кърми Макс, макар че бе съвсем прилично покрита.
— Не го удряйте, господин Уайлдинг — каза Ейми, без да вдига поглед.
Младежът го зяпна с такъв интерес, че му се наложи да отиде в кухнята. Само че там беше Чарлз, който приготвяше обяд за всички. Джейсън се прибра в стаята си и се обади на Паркър.
Тя се забави доста време, докато стигне до телефона. Изглежда, бе започнало да й става навик. Джейсън й нареди да се обади на някой брокер и после да му изпрати по факса сведения за имотите, които се продават около Ню Йорк.
— Нещо подходящо за бебе — каза той. — И, Паркър, не е нужно да споменаваш за това на никого, особено на малкото ми братле.
— Няма защо да ми го казвате — отвърна тя и макар да не бе сигурен, му се стори, че усеща ядни нотки в гласа й. Накрая затвори преди него, което бе много странно.
Джейсън изведе Макс да обядват навън. Разделиха си една огромна пържола, тиква с орехи и дребен зелен боб с бадеми. Джейсън поръча готвачът да смели бадемите, за да може и Макс да ги яде. Накрая, когато това им се стори недостатъчно, хапнаха и крем фламбе с карамел и малини.
След като се нахраниха, Макс поспа в количката, докато Джейсън купуваше подаръци за Дейвид, за баща си, за Ейми (нов халат за баня и четири памучни нощници, които се закопчаваха от горе до долу) и без да знае защо — за Паркър. Взе й комплект от химикалка и молив. Когато стигна до магазина за готварски принадлежности, влезе и купи за Чарлз нещо, което продавачката го увери, че е уникално — миниатюрни купички за сладолед с формата на различни плодове. За Макс взе комплект марионетки и пистолет за сапунени мехури с батерии.
Накрая, горд от себе си, Джейсън потегли към къщи е кола, натоварена с яркоцветни пакети.
Когато влезе у дома, понесъл на ръце уморения, мрънкащ Макс, намери Ейми в цялото й величие, продукт на много часове работа. Видяното обаче никак не му хареса. Ейми изглеждаше прекрасно в дългата рокля, която приличаше на сатенена колона от слонова кост. Беше съвсем семпла, без презрамки, опъната на пищните й гърди, отваряше се в една плоха отпред и стигаше до пода.
Наистина изглеждаше великолепно, но прекалено много приличаше на жените, с които бе излизал толкова години наред. Пред него стоеше жена, която нямаше нужда от мъж; можеше да ги има всичките, ако пожелаеше. И знаеше, че е красива. Със сигурност го знаеше, след като изглеждаше така.
Ейми зърна изражението му и се разсмя:
— Не ви харесва, нали?
— Харесва ми. Чудесна е. Изглеждате направо зашеметяващо — каза той с каменно лице.
— Уау! — възкликна един от слабичките младежи. — Ревнуваме, а?
Джейсън му хвърли унищожителен поглед, но слабичкият фризьор се обърна невъзмутимо на другата страна, като се смееше.
— Няма значение — рече Ейми, но по гласа й личеше, че за нея има значение и се е натъжила от отношението му. — Важното е Дейвид да ме хареса, все пак с него ще излизам.
— Охо, котенцето имало нокти! — обади се слабичкият младеж.
— Ланс! — озъби му се главният фризьор. — Млъквай! Остави влюбените пиленца насаме.
Ейми се засмя, но Джейсън отиде в дневната, остави Макс на пода и се стовари тежко върху старото канапе. Всички останали бяха в кухнята — хранеха се, почистваха или прибираха принадлежностите си. Ейми дойде при него и Макс в дневната.
— Защо не ви харесва? — попита тя, когато застана пред него.
Джейсън беше скрил лице зад един вестник и отговори, без да го свали:
— Не знам защо ви се е сторило така. Казах ви, че изглеждате страхотно. Какво повече искате?