— Жената от тоалетната ви е разстроила, нали?
Ейми стана от пода и тръгна към спалнята.
— Отивам да си легна — рече безизразно тя.
Джейсън я хвана, преди да е стигнала до вратата, и я стисна за ръката.
— Защо ми се сърдите?
— Защото и вие участвате. Тази вечер… О, никога няма да разберете!
— Опитайте.
— Всичко беше толкова хубаво! Зная, че звучи банално, но се чувствах като Пепеляшка. Горкичката Ейми Томпкинс с порутената стара къща на истински бал. Всички изглеждаха толкова красиви. А бижутата! Ако бяха запалили само една свещ по средата на залата, блясъкът на диамантите щеше да освети всичко наоколо. Беше като сън, като мечта!
Джейсън я върна внимателно до канапето и я накара да седне.
— И кое не беше наред?
— Имах чувството, че… — Тя вдигна към него насълзени очи. — Имах чувството, че съм обречена. Точно така. Усещах, че ще се случи нещо ужасно и не е по силите ми да го спра. Всичко беше толкова хубаво напоследък, а майка ми винаги ме е предупреждавала да се боя от щастието. Казваше, че сме родени, за да страдаме, и ако се случи нещо хубаво, то е дело на дявола.
— Това не винаги е вярно — каза тихо Джейсън, вдигна ръката й и целуна пръстите й един по един.
— Какво правите? — попита недоверчиво тя.
— Правя любов с теб.
Тя издърпа сърдито ръцете си и се опита да стане, но Джейсън й препречи пътя.
— Ако нямате нищо против… — каза тя с леден глас.
— Да, всъщност имам.
Той отново вдигна ръката й и я целуна по дланта.
— С тази ръка смених мръсния памперс на Макс и не съм се мила — каза Ейми над главата му.
— Знаеш колко обичам хлапето — каза той, без да спира да я целува.
Ейми неволно се усмихна, сложи ръце на раменете му и го побутна назад. Когато Джейсън се изправи, тя го погледна право в очите.
— Забрави ли, че си гей?
— Всъщност не съм. Дейвид излъга — отговори Джейсън и продължи да я целува по ръката.
Ейми го отдалечи от себе си и когато видя изражението му, разбра всичко.
— Добре де — рече той и се облегна назад на старото канапе. — Дейвид искаше да остана у вас и да гледам Макс, за да можете да излизате заедно. Той е влюбен в теб.
Когато не получи отговор, Джейсън се обърна и я погледна. На лицето й имаше странно изражение.
— Продължавай — рече тя.
— И за да няма закачки между нас, ти е казал, че съм гей.
— Разбирам. Това ли е всичко?
— Долу-горе — отговори той, наведе се напред, взе чашата си и отпи жадно.
— Значи двамата сте се състезавали за мен? — попита тихо Ейми.
Джейсън преглътна.
— Е, всъщност… Ами да, така беше. От мен се очакваше само да държа Ян Нюсъм на разстояние, но…
— Какво?
— Влюбих се във вас с Макс — каза той, като гледаше втренчено огъня.
Никога досега не му се беше случвало да се обяснява в любов. Повечето жени, с които беше ходил в Ню Йорк, в подобна ситуация щяха да извадят калкулатор, за да пресметнат какъв дял ще получат от неговото богатство. Но когато Ейми не каза нищо, той се обърна и я погледна. Овалното й лице беше пребледняло, а очите й гледаха право напред.
— И за какво още си ме излъгал? — попита едва чуто тя.
— Нищо, което да е от значение — отговори бързо Джейсън и притаи дъх.
Ако сега, докато още не знаеше за богатството му, кажеше, че го обича, щеше да е ясно, че е влюбена в самия него. Изведнъж осъзна, че в този момент целият му живот може да се промени и реши да действа.
— Обичам те, Ейми. Обичам и теб, и Макс. Искам да се омъжиш за мен. Затова Дейвид беше толкова ядосан. Той те искаше за себе си, затова ме накара да стоя у вас, но Макс… Макс от самото начало беше истинско щастие за мен. Той ме хареса, а знаещ как го обожавам и искам…
— О, млъкни и ме целуни! — рече Ейми.
Джейсън се обърна и я видя, че се усмихва с едното ъгълче на устата си. Имаше чувството, че камък е паднал от сърцето му.
Той вдигна бързо Ейми на ръце и я отнесе в спалнята. Не беше нужно да му казва, че иска да бъде там, откъдето ще може да чува сина си. „Нашият син — помисли си Джейсън. — Моята жена, моят син, моето семейство.“
— Обичам те, Ейми — рече той и потърка носа си в ухото й. — До теб се чувствам прекрасно. И ми е страшно приятно, че се нуждаеш от мен.
Нещо в думите му разтревожи Ейми, но в момента не бе в състояние да мисли трезво и не можа да определи кое точно я е притеснило. Джейсън я целуваше по шията и се придвижваше бавно надолу по раменете й.
Колко отдавна не я бе докосвал мъж! По-скоро щеше да умре, отколкото да каже нещо, с което да оскверни паметта на покойния си съпруг, но Били бе пиян почти всяка нощ. А Джейсън бе трезвен и чист и — о, толкова хубав! Дългите му пръсти се плъзгаха по тялото й като в сън. Свали бавно халата й, а след това старата нощница, като не спираше да я целува. Топлите му ръце се плъзнаха между гърдите й. Колко отдавна не се бе чувствала като жена, освен като майка!