— Живеете с него? Без да сте женени?
Ейми се засмя:
— Май не го познавате много добре.
Много й се искаше да й каже, че Джейсън е гей, но пък, от друга страна, защо да не оставеше впечатлението, че е завъртяла главата на такъв красавец? Жената обаче не отговори на въпроса й, а на свой ред попита:
— Мисля, че би трябвало да попитам вие доколко го познавате. И какво изобщо прави той в това западнало място?
Снобският въпрос накара Ейми да свие устни.
— Джейсън Уайлдинг е тук, защото тук му харесва, защото в този град се чувства щастлив.
Жената прибра червилото си и погледна развеселено Ейми.
— Не знам какво става, но Джейсън Уайлдинг не би отишъл на някое евтино събитие в град Никъде, Кентъки, само защото там се чувства щастлив. Джейсън Уайлдинг прави само неща, които могат да му донесат още пари. Той е единственият човек на тази планета, който действително има златно сърце.
— Не знам за какво говорите — каза объркано Ейми. — Джейсън, господин Уайлдинг, живее у дома, при мен и сина ми, защото за момента няма къде да живее и с кого да прекара Коледа.
Жената се разсмя.
— И сестра ми беше някога във вашето положение. Тя също изпитваше съжаление към Джейсън Уайлдинг и го прие, а той й се отплати, като… О, виждам, че няма да повярвате на нито една моя дума, така че може би ще е най-добре да ви изпратя нещо.
— Не, благодаря! — рече Ейми и вирна нос. Само че жената не я чу, защото беше извадила мъничък клетъчен телефон от вечерната си чантичка и вече набираше някакъв номер.
Без да дочака да чуе разговора, Ейми се втурна обратно към компанията си с намерението да разкаже или на Джейсън, или на Дейвид за жената. Когато обаче стигна до масата, там нямаше никой.
— Какво изобщо съм си въобразявала? — каза гласно тя. — Че всички ще се притеснят защо съм се забавила толкова?
— Аз обаче се притесних, а дори не ви познавам — каза един хубав мъж, застанал на сантиметри от нея. — Каква хубава… огърлица — каза той, но не гледаше към перлите, а към деколтето й. — Истински ли са?
— Като майчина кърма — отвърна Ейми, усмихна се и той прихна да се смее.
— Искате ли да танцуваме? Или кавалерът ви би умрял без вашата компания?
— Да, кавалерът й би умрял — прозвуча над главата й гласът на Джейсън и за нейно най-голямо удоволствие, тя премести поглед от едното хубаво и намръщено лице към другото.
— Щом преброя до три, извадете си клетъчните телефони и набирайте! — рече тя.
Мъжът я погледна озадачено, но Джейсън я стисна здраво за лакътя и я извлече от дансинга.
— Къде бяхте, за бога? Макс добре ли е?
— Аз би трябвало да ви попитам, след като ви оставих да го гледате.
— Милдред е с него — каза ядосано Джейсън. — Кой беше този и какво ви говореше?
— Че имам хубави перли — каза тя и погледна деколтето си.
— Пили ли сте?
— Не, но имах две поредни срещи с женски пирани, така че може би трябва да пийна нещо. Все пак успях да остана невредима и след двете атаки.
— Ейми… — каза предупредително Джейсън. — Какво става?
— Освен дето по всичко личи, че кавалерът ми ме е изоставил? И че моят гей-бавачка е прехвърлил детето ми на някой друг, за да дойде на бала с красавица, която би засенчила и лалетата? А пък жената от тоалетната…
— Лалета ли? Защо пък лалета?
— Понеже ги харесвам — въздъхна Ейми. Защо никога не успяваше да следи основната й мисъл? — По каква причина сте тук?
— Просто наглеждам как вървят нещата. Държеше я в прегръдките си и Ейми не можеше да не си признае, че това й е приятно.
— Как намерихте билети? — промърмори тя, след като главата й докосна рамото му и остана там.
— Дълга история — промърмори той, опрял буза в главата й, но не даде повече обяснения.
След това танцуваха на няколко поредни стари песни. На бала „Белрингърс“ никога не се свиреше рокендрол, който да разделя партньорите. Когато най-сетне се върнаха на масата, там намериха бележка от Дейвид, в която се казваше, че е тръгнал да изпраща госпожица Паркър и моли Джейсън да придружи Ейми до дома й. Текстът звучеше напрегнато и Ейми се почувства виновна, задето е пренебрегнала кавалера си, но Джейсън я хвана за ръката и каза:
— Искате ли да си вървим у дома?
Начинът, по който каза „у дома“, едва не я накара да се разплаче.
А сега седеше на канапето, гледаше лампичките на елхата и се чудеше кой от двамата се е направил на Дядо Коледа и е оставил тези бели пакети.
В стаята беше хладно. Ейми подви крака под себе си и стисна здраво все още топлата чаша. Имаше в дома си гей и се беше любила с него, а тази сутрин бе първата Коледа на сина й. Тя се изправи, пое си дълбоко дъх, протегна се и си помисли, че може просто да се върне в леглото, да събуди Джейсън и… е…