— Дейвид искаше да гледам Макс, за да може да прекара известно време с теб. Предизвика ме да се обзаложим, че няма да се справя с тази работа. А ти е казал, че съм гей, за да ми позволиш да остана тук. Това е всичко.
— Разбирам. И откъде се появиха детското обзавеждане и роклята в този фарс?
— Ти имаше нужда от тях, така че… ъъъ… уредих това… — Но млъкна, когато видя очите й.
— Разбирам — повтори тя с каменно лице и студен поглед.
— Не, Ейми, не мисля, че разбираш! Влюбих се в теб.
— Разбира се. Тук разправят, че си давал много пари за благотворителност. Колко ли ти е било приятно да правиш дарения направо на бедните!
— Не беше така! Е, може и така да е било в началото, но после положението се промени. Обикнах и теб, и Макс.
— И какво възнамеряваш да правиш с нас сега?
Джейсън я погледна объркано.
— Искам да се оженя за теб.
— Разбира се! Къде ми е бил умът? Случайно не си ли ми купил някой страхотен пръстен с огромен диамант?
Когато чу тона й, Джейсън понечи да излъже, но размисли.
— Да — рече простичко той. — Огромен диамант.
— Това вече звучи логично. Пасва в картинката. Предполагам, че вече си планирал и бъдещето ни, нали?
Джейсън не отговори, а само я погледна над масата, покрита с копия от статии, писани за него. Полагаше неимоверни усилия да се сети кой би могъл да й ги изпрати, но имаше едно подозрение. На бала беше видял сестрата на една жена, с която някога имаше връзка. След като излизаха заедно няколко седмици, се разделиха приятелски, но няколко месеца по-късно тя поиска да започнат всичко отначало. Когато Джейсън й отказа по възможно най-тактичния начин, тя изпадна в ярост и се закле, че ще му го върне. Дали сестра й, която бе зърнал да го гледа студено от другия край на залата, не бе наредила да й изпратят тези копия по факса и не се беше погрижила Ейми да ги получи?
Когато видя, че няма да получи отговор, Ейми продължи:
— Нека се досетя. Смяташ да купиш за мен и Макс някоя огромна къща близо до Ню Йорк и да ни посещаваш през почивните дни. Може би ще идваш с хеликоптер, а? И ще ни откриеш сметки къде ли не, за да мога да си купувам „Диор“, когато ми скимне. А Макс ще има най-хубавите дрешки и играчки. Само най-доброто за твоето семейство, нали така?
Джейсън за нищо на света не можеше да види нещо лошо в живота, който тя описваше. Ейми започна бавно да се усмихва.
— Звучи добре — каза накрая тя. — Какво ще кажеш да направя по един чай, за да го отпразнуваме?
— Да, моля те. Добре би било.
Ейми стана бавно от масата, обърна се с гръб към него, напълни чайника и отвори няколко тенекиени кутии подред, докато търсеше пакетчетата чай.
Но Джейсън изпитваше такова облекчение, че не обърна внимание на това.
— Какво ще кажеш за лятна вила във Върмонт? — попита той. — Ще си вземем някоя къща е каменни стени и цели акри с… с овощни дръвчета.
— Звучи страхотно — каза безизразно Ейми.
Но знаеше, че не я слуша. Беше потънал в мечтата си за щастлив, идиличен живот, в който щеше да има любяща съпруга и дете, при които да се връща. Когато намереше време за това, разбира се.
— Заповядай — каза усмихнато тя.
Джейсън се опита да я целуне по ръката, но Ейми се отдръпна и седна срещу него.
— Гледал ли си филма „Хубава жена“?
— Май не — усмихна й се невинно той.
— В него един бизнесмен, милиардер, се влюбва в една проститутка.
— Ейми, да не би да намекваш, че те смятам за…
— Не, остави ме да довърша, филмът имаше голям успех и всички мои познати страшно го харесаха, но…
— Но ти не.
— Не, хареса ми, но ме измъчваше мисълта какво ще стане по-късно. Какво би се случило, когато пет години по-късно се скарат и той й каже в лицето каква е била? А неговото образование, сравнено с нейното? Неговите пари срещу нейната бедност?
— Продължавай — рече предпазливо Джейсън. — Какво искаш да кажеш с това?
— Пий си чая, преди да е изстинал. Ние с теб сме като двойката в онзи филм. Ти си постигнал всичко, доказал си всичко пред себе си.
— Това едва ли е…
— Не, вярно е! Успял си да го направиш.
— Ейми, ти си красива жена и…
— И няма нужда да доказвам нищо, така ли?
— Не съм искал да кажа такова нещо.
— Виж — рече Ейми и се наведе към него. — Ако напусна тази къща, за да тръгна с теб, ти ще ме погълнеш, както героят на Ричард Гиър погълна младата жена, чиято роля се изпълняваше от Джулия Робъртс.
— Какво? — попита Джейсън и потърка очите си с юмруци. Сега, когато кризата беше отминала, му се спеше ужасно. Защо жените винаги искаха да обсъждат нещата посред нощ? — Може ли да поговорим за това сутринта?
Но Ейми като че ли не го чуваше.