— Защо мислиш, че отказвам да приема милостиня? — попита тя. — Всички ме знаят като вдовицата на пияницата, но имах нужда да докажа, че струвам нещо повече. Не искам да познават Макс като детето на пияницата. — Тя се наведе към него. — И със сигурност не искам да го познават като детето на милиардера.
— Аз не съм милиардер.
Джейсън едва успяваше да си държи очите отворени. Часовникът над печката показваше пет сутринта.
— Ейми, съкровище! — каза той. — Хайде да го обсъдим сутринта.
След това стана, улови я за ръката и я отведе в спалнята. Там свали халата й, отметна завивките и когато Ейми легна, той се сгуши до нея и я прегърна.
— Утре ще си говорим колкото искаш, обещавам ти. Ще ти обясня всичко и можем да обсъдим който филм ти хрумне. Но точно сега… — Той замълча, за да се прозине широко. — Сега… те обичам… — И заспа.
Ейми си пое дълбоко дъх.
— И аз те обичам — прошепна тя. — Поне така си мисля, но сега имам дълг, който е по-важен от любовта ми към един мъж. Аз съм майка на Макс и трябва да мисля първо за него.
Но не получи никакъв отговор от Джейсън, Когато видя, че е заспал. Ейми отметна рязко завивките, стана и го погледна сърдито.
— Не е достатъчно само да имаш личен самолет, за да бъдеш баща — каза тихо тя, обърна се, отиде до гардероба и извади една стара чанта от дебел вълнен плат. След това, без да осъзнава какво прави, започна да хвърля разни дрехи в нея. — За да бъдеш баща, Джейсън Уайлдинг, трябва не само да носиш пари вкъщи, но и да бъдеш учител — каза тя под нос. — И на какво би го научил ти? Да купува всичко, което иска? Да завладява с лъжи сърцата на жените? Ще го научиш ли, че може да върши всякакви непочтени, потайни, нечестни неща, когато желае една жена, и че след това трябва само да каже „обичам те“, за да изтрие с тези две думички всичките си лъжи? — Тя се наведе съвсем близо до лицето му. — Джейсън Уайлдинг, не ми харесваш. Не ми харесва начинът, по който използваш парите си, за да мамиш хората, да плетеш заговори зад гърба им. Ти се отнесе с мен, Макс и всъщност с целия този град с презрение.
Джейсън само се обърна на другата страна и продължи да спи.
Ейми се отдръпна назад, погледна го и неочаквано разбра какво трябва да направи.
— Ние с Макс не се продаваме! Освен срещу добри дела — каза тя и почти се усмихна. — Сега си отивам, но те моля да не ме търсиш, защото дори и да ме намериш, пак няма да можеш да ме купиш.
После се обърна и тръгна към стаята на сина си.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Една година по-късно
— Господин Евънс иска да ви види, господине — каза госпожа Хъкнол зад гърба на Джейсън.
Той не си направи труда да се обърне, но кимна, като продължи да гледа през прозорците, които заемаха цялата стена от пода до тавана. Манхатън лежеше на тридесет етажа по-надолу и хората и колите приличаха на играчки. Не знаеше защо още наема частни детективи. Година преди това целият му живот се въртеше около докладите на първия. Изискваше ги всеки ден и приемаше обажданията, където и да се намираше. Но когато детективът не откри и следа от госпожа Ейми Томпкинс и бебето й, Джейсън го освободи и намери друг.
През изминалата година бе наемал и уволнявал толкова детективи, че вече не си спомняше броя им. Беше опитвал с всякакви — от съмнителни типове, чиито реклами обещаваха да хванат всеки неверен съпруг, до мъже, пенсионирали се в Скотланд Ярд. Но никой не успя да намери една жена и малкото й момченце.
— Нямате нищо, с което да започнем — казваха му всеки път и това беше вярно. Последната снимка на Ейми беше от дванадесетгодишната й възраст. Милдред, свекърва й, беше фотографирала Макс, но Ейми не присъстваше никъде на снимките. Хората от родния й град казваха, че къщата, където е отраснала, е изгоряла седмица след смъртта на майка й, така че и оттам не можеха да вземат снимката й. На всичкото отгоре я нямаше на нито една от общите фотографии, правени в гимназията.
Детективите казваха, че й е било нужно само да си намери второкласен адвокат в някой забутан град и да си смени името. Адвокатът щял да пусне съобщение в местния мижав вестник и „дори Господ няма да го прочете“, според един от тях. А с новото си име Ейми можеше да бъде навсякъде. Америка беше пълна със самотни жени и деца без бащи.
Джейсън ги уволняваше един след друг; истината му се струваше твърде болезнена. Цяла година бе плащал на разни типове да намерят една жена и едно дете, но без успех.
Той чу как последният детектив влиза в стаята, но се обърна едва когато мъжът се покашля.
— Ти пък какво правиш тук? — попита троснато Джейсън, защото пред него стоеше Дейвид.