— Сигурна съм, че Джейсън ще може да си позволи всяка къща, която пожелаеш — каза тихо Ейми.
— О, да, вече съм я избрала, но той не е съгласен. Не смяташ ли, че е много подло от негова страна? — Тя сръга Джейсън, без да обръща внимание на унищожителния му поглед.
— Ужасно — каза едва чуто Ейми.
— Но пък предполагам, че твоят Арни би ти купил най-хубавата къща в града — рече Дорийн.
Ейми изправи рамене.
— Разбира се. — След това загърна вълненото шалче около яката си. — Най-голямата и най-хубавата. Само да поискам — и е моя. Сигурна съм, че и Джейсън ще направи същото за теб.
— А ще ми помогнеш ли да избера обзавеждането, когато успея да го убедя?
— Аз ли? — попита смутено Ейми.
— Нали си художничка?
За момент и Джейсън, и Ейми я зяпнаха изненадано.
— Да, вярно е, но как разбра? — попита Ейми.
— Приличаш на художничка. Всичко по теб си пасва. Аз пък трудно успявам да съчетая черно и бяло. Нали, съкровище? Но Джейси си ме харесва такава, каквато съм, нали така, сладуранчо?
Джейсън отново направи опит да се измъкне от прегръдката й, но тя го беше стиснала като менгеме. Мина му през ума да я цапардоса по главата с кутията от обяда, която беше сложена наблизо, но реши, че ще е най-добре, когато остане насаме с Ейми, да й обясни всичко.
— Ти… ъъъ… ти ли ще рисуваш стенописите? — попита той и плъзна ръка зад гърба си, за да откопчи ръката на Дорийн.
— Да — отговори гордо Ейми, вече не толкова оживено. — Милдред ми каза, че сте объркали нещо с датите и темата на стенописите, и ме попита дали не бих могла да помогна. Донесох няколко скици, които може би ще искаш да… — Тя млъкна, защото Джейсън беше изръмжал тихо, сякаш нещо го болеше. — Добре ли си?
— Да — отвърна той, като търкаше със свободната ръка едната страна на кръста си. — Наистина бих искал да разгледам твоите скици. Може би трябва да се видим довечера и…
— О, съкровище, нали ми обеща довечера да избираме порцелана и сребърните прибори? Ще вземем „Норитейк“ и истинско сребро — каза тя на Ейми. — Джейсън, миличкият, е толкова щедър, нали, скъпичък? Е, поне за всичко останало, освен за къщата.
— Може би щедростта на всеки мъж си има граници — каза натъртено той и погледна Дорийн с очи, в които се четеше желание да я убие.
— Божке, бас държа, че Арни е щедър, нали? Искам да кажа, я виж какво палто носиш само! Щедър е, нали?
— Да, разбира се — отговори Ейми и погледна за момент Джейсън, като съжаляваше, че си е измислила този Арни, а не му е казала истината. Искаше й се… — Кога ще можеш да видиш скиците? — попита тя. — Мисля, че трябва да ги одобриш, преди да започна работа. Ще са ми нужни и няколко помощници, които да могат да вършат допълнителната работа.
— Разбира се, всичко, от което имаш нужда — каза Джейсън, след като най-сетне успя да се освободи от ръцете на Дорийн.
Но в момента, в който се отскубна от нея, Дорийн застана между двамата.
— И на мен все така ми казва: „Всичко, от което имаш нужда, Дорийн. Всичко по всяко време.“ Затова е много странно, дето не иска да ми купи къща, не мислиш ли? Може би ти ще успееш да го убедиш.
— Може би — отвърна Ейми и погледна часовника си. — О, боже, трябва вече да вървя! Свекърва ми ще…
— О, значи си омъжена? — рече Дорийн.
— Вдовица.
— Жалко! Съжалявам. Кога почина Арни?
— Не е починал. Той… Наистина трябва да вървя! Радвам се, че се видяхме, Джейсън. Ще бъда у Милдред, така че ако искаш да си поговорим за… за работа, знаеш номера. — После грабна ръката на Макс и буквално изхвръкна от сградата.
Отвън я чакаше колата, която Милдред беше изпратила за нея на летището.
— Надявам се да нямате нищо против, госпожице — каза шофьорът, когато тя и Макс се качиха, — но госпожа Томпкинс ме върна да ви закарам с момчето у тях.
— Не, не! — побърза да отговори Ейми. — Нямам нищо против. Само побързайте!
„Преди да съм се разплакала“, добави тя наум.
Все пак успя да сдържи сълзите си, докато стигнаха до Милдред. Там откри, че свекърва й е наела бавачка за Макс. Само след няколко минути Макс реши, че я харесва, и двамата отидоха в кухнята да пият какао.
— Всичко! — каза Милдред. — Искам да знам всичко, което те тревожи!
— Съсипах си живота, това е! — отвърна Ейми и се разрида в хартиените носни кърпички, които й подаде Милдред.
— Няма да ти е за пръв път.
— Какво? — каза Ейми и вдигна зачервените си очи.
— Ейми, скъпа, ти се омъжи за алкохолик и наркоман, което — нека почива в покой и въпреки че бе моето единствено дете — бе направо катастрофална постъпка. След това един богат и хубав мъж се влюби лудо в теб и ти избяга само с дрехите на гърба си. И отгоре на това с бебе. Затова бих казала, че вече няколко пъти си проваляла живота си.