— Да, разбира се. Паркър вършеше всичко вместо него. Тя му помогна да ми изиграе всичките номера.
— Да, да, Джейсън беше истински злодей. Купи на детето ти дрехи, уреди да прекараш, една чудна нощ, направи Коледата ти да прилича на сбъдната мечта и… Добре де, млъквам. Както и да е, Паркър се омъжи за Дейвид и…
— Дейвид? Доктор Дейвид? Братът на Джейсън?
— Същият. Паркър живееше в къщата на Дейвид, докато Джейсън беше при теб, та двамата се опознали и… ами… Както и да е, Джейсън така и не можа да намери друга като Паркър и когато тя го помоли да вземе на работа сестра й, той се съгласи с готовност. Поиска да уволни Дорийн още първия ден, защото продаде колата му за един долар — но, това е друга история, — но точно тогава научи, че Паркър е бременна, а Дейвид му каза, че ако уволни сестра й, жена му ще пометне.
— Съпругът ми загина, когато бях бременна, но аз не пометнах — рече Ейми.
— Шшшт! Нека не издаваме малките си тайни, а? Сигурна съм, че Дейвид просто искаше да има мир, така че още веднъж прилъга батко си. — Милдред се изкикоти. — Джейсън постоянно разправя как иска да се върне в Ню Йорк, където хората не били толкова лукави, непочтени и неискрени, колкото в Абърнати. Но както и да е, все пак се съгласи да задържи Дорийн, докато Паркър роди, а по последна информация бебето закъснява с две седмици. Предполагам обаче, че веднага щом се роди, Дейвид ще измисли друга причина брат му да задържи Дорийн. Но според мен, ако не я уволни скоро, ще я убие.
— Или ще се ожени за нея — добави тихо Ейми.
— Бих искала да ми разкажеш за това — каза сериозно Милдред. — Какво точно каза Дорийн?
— Нещо за къщи и сребърни прибори… Не знам. Чувствах се доста нещастна, а Макс го харесва.
— Откъде разбра?
— Защото тя каза така. Каза, че в момента избирали порцелана и…
— Не, как разбра, че Макс харесва Джейсън?
— Защото през цялото време го гледа, без да изважда книги от рафтовете и да наднича какво има в кутиите за боя. Стоеше до мен и не се катереше никъде. Но всъщност Макс винаги го е харесвал.
Милдред я изслуша, без да каже и дума; след това изгледа Ейми с присвити очи.
— Моят внук има нужда от баща. А на теб ти трябва съпруг. До гуша ми дойде да живееш тайно някъде и аз да не мога да виждам внука си, когато поискам, и…
— Моля те, Милдред! И бездруго се чувствам ужасно.
— Но не достатъчно, за да компенсираш това, че пропуснах две години от живота на внука си — сопна й се Милдред.
При тези думи Ейми се изправи.
— Мисля, че трябва да вървя.
— Да — рече тихо Милдред. — Трябва да вървиш. Трябва да избягаш, както направи, когато Джейсън поиска да му станеш жена. — Гласът й стана още по-нисък. — И както когато се омъжи за Били.
— Не съм бягала! — възрази Ейми, но отново седна. — Били винаги е бил добър с мен. Той…
— Той ти даде причина да се криеш. Даде ти причина да стоиш на разстояние от всичко в живота. Можеше спокойно да родиш бебето си и да стоиш в онази стара къща и никой нямаше да очаква нещо повече от съпругата на градския пияница, нали? Да не мислиш, че не знам какво ставаше? Обичах Били с цялото си сърце, но знаех какво представлява и виждах какво става. А когато Били умря, ти не се осмели да излезеш от онази къща. Е, кажи ми, Ейми, какво направи, когато избяга от Джейсън? Продължи да се криеш? Настани се в някакъв апартамент, където си рисуваше картинките и излизаше само със сина си?
— Да — отговори тихо Ейми и очите й отново се наляха със сълзи. Едрите капки преляха и се затъркаляха надолу по бузите й, но тя не вдигна ръка да ги избърше.
— Добре, Ейми, ще ти кажа някои истини, които няма да са ти приятни. Нанесе на Джейсън такава рана, че не знам дали някога изобщо ще се оправи. Той е живял труден живот и е научен да не отдава лесно любовта си. Но я предложи на теб и Макс, а ти се изплю в лицето му и си отиде. Наистина, наистина го нарани.
Ейми си пое дълбоко дъх.
— Е, и как да си го върна? Тази сутрин се държах ужасно. Излъгах го и му казах ужасни неща. Трябва ли сега да отида при него и да му кажа истината?
— Тоест да му кажеш, че си научила урока си и толкова го желаеш, че чак те боли?
— Да, о, да! Едва когато го видях, осъзнах колко много го желая.
— Миличка, ако отидеш при един мъж и му кажеш, че си сгрешила, ще прекараш остатъка от живота си в извинения.
— Какво? Нали току-що ми каза, че съм го наранила? Не е ли редно да му кажа, че съжалявам за това?
— Направи го и ще съжаляваш.
Ейми пъхна пръст в ухото си и го размърда, сякаш да го отпуши.