Видя и че страховитата Чери Паркър е променила отношението си към него.
Колкото можеше по-нехайно, сякаш това не означаваше нищо за нея, веднъж Ейми я попита:
— Променил ли се е или така ми се струва?
— От черно на бяло — отвърна Чери и се отдалечи.
Една съботна сутрин Джейсън не дойде в библиотеката и Ейми го намери на игрището да играе баскетбол с половин дузина момчета, в сравнение с които Рафаел изглеждаше като достопочтен гражданин.
— Е, и колко момчета като теб е взел под крилото си Джейсън? — попита го тя по-късно същия ден.
Рафаел се ухили до ушите.
— Много. Преди имахме банда, ама… — Замълча и продължи да рисува. После продължи тихо: — Той мисли, че може да ми намери и друга такава работа. Казва, че имам талант.
— Вярно е — рече Ейми и се запита дали Джейсън не е решил да изрисува отвътре всички сгради, които притежава, само за да създаде работа на тези хулигани.
Когато Джейсън се върна от баскетбола, Ейми вдигна поглед към него. Беше облечен в сиви памучни гащета, мръсни, овехтели и напоени с пот. Никога не беше виждала някой да изглежда толкова сексапилно.
Джейсън я погледна и Ейми се извърна засрамено, но не и без да види многозначителната му усмивка.
— Хей! — викна Рафаел, защото Ейми току-що бе нарисувала камилско лице върху тялото на една принцеса.
— Съжалявам — смотолеви тя и отказа да се обърне, за да погледне Джейсън.
„Още само няколко дни“, помисли си Ейми и се развълнува.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
В нощта преди откриването всички, освен Дорийн и Макс, работиха в библиотеката до три сутринта.
— Е, това беше — рече Джейсън и вдигна поглед към останалите. — Кажете ми, дали изглеждам толкова зле, колкото всички вас? — попита той, пресипнал от старанието да отговаря на хилядите въпроси, с които го бяха засипвали през целия ден.
Всички се огледаха. Библиотеката изглеждаше така, както щеше да остане завинаги.
— Даже по-зле — отговори безизразно Ейми. — Ти как мислиш, Рафаел?
През шестте седмици всекидневно общуване двамата се бяха опознали добре и Ейми се чудеше как е могла да се уплаши от него. Освен това Рафаел бе показал голям талант както в рисуването, така и в организирането.
— По-зле от мен — отговори той, — но пък старците винаги изглеждат зле.
— Старец ли? — възкликна Джейсън. — Ще ти дам аз един старец — каза той и направи скок към младежа, но Рафаел отстъпи настрана. Джейсън се строполи на пода с цялата си тежест и извика от болка.
В следващия момент вече всички му се смееха.
— Джейсън! Джейсън! — извика Ейми, като обхвана главата му.
Той остана със затворени очи и от устните му се изтръгна тих стон.
— Извикайте лекар! — нареди Ейми, но в следващия момент Джейсън стрелна ръка нагоре, сграбчи я за тила, притегли я надолу и я целуна.
Ейми се отдръпна, макар да не й се искаше. След секунда Джейсън скочи и хукна след Рафаел. Сборичкаха се и той скоро повали доста по-дребното момче на пода.
— Просто не исках да ти причинявам болка — каза в своя защита Рафаел, когато Джейсън най-сетне го пусна.
Ейми стоеше в сянката е гръб към тях. Все още трепереше от целувката на Джейсън — целувка, която очевидно не означаваше нищо за него.
Както обикновено, Джейсън я закара у дома, като се опитваше да не мисли колко пуста ще изглежда къщата, когато Ейми и Макс си отидат.
— Още един ден — каза той. — И след това край. Радваш се, нали?
— О, да, много.
Джейсън не отговори, но думите й му причиниха болка.
— Сигурен съм, че Макс ще се радва да се върне там — рече той. — Вероятно много му липсва неговата стая, която едва ли е бебешка, както тази тук.
— Да, разбира се — отвърна Ейми.
— И онзи мъж…
— Арни — помогна му услужливо тя.
— Аха. И той несъмнено ще се радва да те види.
— Страшно — отвърна Ейми, като се опита гласът й да прозвучи бодро и щастливо.
— Ейми…
— О, боже, виж колко е часът! — каза тя, докато Джейсън завиваше по алеята. — Обзалагам се, че Дорийн стои и ни чака.
— Разбира се — каза Джейсън. — Сигурен съм, че е така. Виж, относно тази вечер…
— А, това ли — рече тя, знаейки, че става дума за целувката. — Ако не искаш, няма да кажа на Арни. А сега лека нощ. Ще се видим утре — каза и тръгна нагоре по стъпалата на верандата. Минути по-късно влезе на пръсти в стаята на Макс, за да се увери, че всичко при него е наред. Той спеше толкова дълбоко, че дори не помръдна, когато Ейми го зави. — Мисля, че баба ти май е луда — прошепна тя на спящото дете. Беше обещала на Милдред да остави Джейсън да направи първата крачка.