Той се поколеба до отворената врата. Може би домакинята правеше нещо и не искаше да я безпокоят. Само че когато очите му привикнаха с тъмнината, видя, че тя спи в леглото. Джейсън се почувства като любопитен натрапник и се обърна да си отиде в стаята, но точно в този момент отново чу онзи звук. Той напрегна очи в тъмнината и видя в ъгъла нещо като клетка. Когато обаче примигна няколко пъти, разбра, че това е старомодна дървена кошарка, а в нея седеше нещо, което приличаше на плюшено мече.
Джейсън разтърси глава и отново се взря. Мечето обърна глава към него и му се усмихна. Мъжът видя почти ясно как две зъбчета проблясват на слабата сребриста светлина.
Без да се замисли, той прекоси на пръсти стаята и се наведе да вземе бебето. Очакваше да нададе писък, но то не го направи. Все пак ощипа Джейсън по лицето толкова силно, че очите му се насълзиха от болка. След като махна малката ръчичка от лицето си, Джейсън отнесе детето в своята стая, сложи го на тясното легло, зави го и каза строго:
— А сега заспивай!
Бебето примигна няколко пъти, извъртя се напряко на леглото и веднага заспа.
— Не е зле — рече Джейсън, възхитен от постижението си.
Не беше зле. Може би Дейвид беше прав, като казваше, че батко му умее да се оправя с деца. Жалко, че не беше използвал най-строгия си тон към онова ужасно Момче преди години. Може би…
Но спря да мисли за това, защото изведнъж се сети, Че няма къде да легне. Даже и да завъртеше хлапето, леглото бе твърде тясно за двамата, защото гостенчето беше дебело като коледна пуйка. Нищо чудно, че отначало го беше помислил за мече.
„А сега какво?“, запита се Джейсън и погледна часовника си. Беше четири сутринта и нюйоркската борса не беше отворена, така че не можеше да върти търговия. Аха, нюйоркската може и да бе затворена, но лондонската беше отворена.
Той си облече вълнения костюм, за да се предпази от студа, извади мобилния телефон от джоба на палтото си, отиде до прозореца, където сигналът щеше да бъде по-добър, и набра номера. Пет минути по-късно вече се беше включил в колективен разговор между началник-отделите на една голяма компания, която наскоро беше купил. На фона на разговора чуваше шума от коледното тържество в офиса и усещаше как на шефовете никак не им е приятно, че пропускат веселбата, но за него това нямаше никакво значение. Работата си беше работа и колкото по-бързо го осъзнаеха, толкова по-добре.
ТРЕТА ГЛАВА
„Не ми харесва“, помисли си Ейми, докато лежеше в леглото. Незнайно защо, Макс още спеше; виждаше силуета му като голяма буца в тъмното, в малката кошарка, използвана някога от Били.
— Не ми харесва, не ми харесва, не ми харесва! — каза гласно тя и погледна тревожно към кошарката, но Макс не се помръдна.
След малко трябваше да го събуди, защото гърдите й всеки момент можеха да се пръснат от мляко, но й беше страшно приятно да разполага с няколко минути само за размишления.
Когато Дейвид я помоли да приеме неговия братовчед гей за една седмица в дома си, Ейми веднага му отказа.
— С какво ще го гощавам? — попита тя. — Едва успявам да нахраня двама ни с Макс.
— Той… ъъъ… той… обича да готви. Сигурен съм, че ще се радва да има за кого. Ще купува всичко необходимо — отвърна Дейвид, но с такъв тон, че Ейми не му повярва. — Не, наистина ще го направи. Виж, Ейми, знам, че това е чисто натрапничество, но Джейсън и приятелят му се разделиха съвсем наскоро и той няма къде да живее. Ще ми направиш голяма услуга. Бих го поканил у дома, но нали знаеш какво мисли татко за обратните.
Всъщност Ейми беше виждала Бъртрам Уайлдинг само веднъж и нямаше представа какво мисли той за това или онова, освен за сандвичите с лютив сос (които обичаше) и футбола (него също обичаше).
— Не можеш ли да помолиш някой друг? Та ти познаваш целия град! — изхленчи тя.
Дейвид бе толкова добър с нея: не беше й взел и цент нито за ушната инфекция на Макс, нито за имунизациите му. Освен това през трите дни, когато Ейми беше болна от грип, й изпрати сестрата си да й помага. Не беше лесно да си самотна майка с адски оскъден бюджет, но с помощта на Дейвид успяваше да се справи. Затова му беше длъжница.
— Имаш спалня за гости и се нуждаеш от него. Нямаш нищо против хомосексуалистите, нали? — попита я той с тон, който намекваше, че може би се е излъгал в нея.
— Разбира се, че не. Става дума само за мястото и… е, за пари. Не мога да си позволя дори да го храня, камо ли да му плащам, задето ми гледа бебето, и…