Журналистите започнаха да обстрелват Ейми с въпроси, тъй като знаеха, че тя е нарисувала стенописите в другата зала, но Ейми ги насочи към Дорийн:
— Тя знае всичко. На мен дори не ми се позволяваше да вляза тук, за да видя какво става.
Ейми се обърна, като очакваше Дорийн да се държи стеснително с журналистите или поне да бъде крайно мълчалива, но нищо подобно. На Дорийн като че ли й хареса да я интервюират и снимат и се държеше така, сякаш цял живот бе стояла пред камера.
Сега, часове по-късно, четяха какво постижение са „Маймуните-сенки“ и как Макс е „новооткрит талант“.
— Винаги съм знаела, че е блестящ; просто ми бе приятно да получа потвърждение от останалите — каза гордо Ейми и всички се разсмяха. — Е, това е! — възкликна, когато вратата се отвори и Чарлз влезе с три бутилки шампанско. Следваха го млади готвачи с огромни подноси храна. — За кого е всичко това? — измърмори Ейми и Джейсън се обърна към нея с широка усмивка.
— Поканих няколко души да го отпразнуваме — каза той. — Знаех, че ще постигнеш голям триумф, затова подготвих предварително нещата.
За Ейми нямаше значение, че работата й е била засенчена и че дълбоко в сърцето си знаеше, че никога няма да стане велика художничка или да постигне огромен успех, но Макс беше постигнал и двете и щеше да продължи нататък — и това й беше достатъчно. Очевидно не искаше от живота повече от това да е родила дете с таланта на Макс. „Освен дето — помисли си тя, като огледа Джейсън от глава до пети — може би искам баща за детето си.“
— За нас! — каза Джейсън и вдигна чашата си за тост; после двамата с Ейми се спогледаха и усмивката му стана по-интимна, сякаш беше прочел мислите й.
След готвачите се показаха собственикът на универсалния магазин в Абърнати с жена си и трите им деца. Следваха ги семейството от железарския магазин, директорът на началното училище, четирима учители…
— Да не би да си поканил целия град? — попита Ейми.
— Всички — каза той. — И децата им.
Ейми се засмя, защото никога в живота си не се беше чувствала толкова щастлива. „Твърде хубаво е, за да продължи дълго“, прошепна онзи тъничък глас в нея, но тя отпи още глътка шампанско и повече не помисли за това, защото от градината навън долетяха весели звуци и за свое удивление откри, че там има оркестър, който свиреше танцова музика.
Ейми се усмихна и се обърна към Джейсън. По изражението му личеше, че очаква нейното одобрение. Тя вдигна към него чаша за тост.
В един след полунощ пред библиотеката пристигнаха цяло ято автомобили, за да закарат всички у дома. Джейсън беше дал на шофьорите списък с адресите, та ако някой е изпил повечко шампанско, да не си прави труда да си спомня къде живее. Дорийн отнесе спящия Макс в една от колите. Вече бе казала на Ейми, че ще го сложи да спи и ще ги изчака с Джейсън да се върнат.
Двамата останаха удивително бързо сами в библиотеката, която след веселбата им се струваше огромна и празна. Ейми седна на корав дъбов стол до една от масите за четене и вдигна поглед към Джейсън. Триумфът на сина й още караше кръвта във вените й да кипи и това щеше да продължи до края на живота й.
— Щастлива ли си? — попита Джейсън, като застана пред нея и я погледна с особено изражение. В ръката си държеше чаша шампанско.
— Много — промълви тя и вдигна дързък поглед към него. Може би заради меката светлина от запалените лампи за четене й се струваше по-хубав от всякога.
— Не ревнуваш ли поне мъничко, задето Макс ти открадна овациите?
— Ама че чувство за хумор имаш! — усмихна му се тя. — Родила съм най-великия художник на века. Хайде да видим как синът ми ще ме надмине в това!
Джейсън се засмя и неволно каза:
— Винаги съм те обичал.
— Мен и всички останали жени на земното кълбо — рече тя, преди да успее да се спре.
Джейсън хвърли чашата си към стената и тя се разби на хиляди малки парченца. След това дръпна със силен замах Ейми от стола, притисна я в прегръдките си и я зацелува жадно. Но скоро стана по-нежен и когато езикът му докосна нейния, тя се отпусна покорно в прегръдките му.
— Толкова време — промълви Ейми. — Толкова много време мина.
Джейсън я притисна до себе си и я погали по гърба, като вплете пръсти в косата й.
— Минало е много време, откакто аз или откакто… той?
— Няма никакъв „той“ — каза тя, сгушена в него.
Джейсън я отдалечи от себе си и я задържа така.
— Няма никакъв Арни?
— Това просто е собственикът на фабриката за картофен чипс.