— И се съмняваш, че я е обичал?
Ейми притаи дъх. Може би беше отишла твърде далеч. Хората държаха на убежденията си и не обичаха да им се противоречи.
— Предполагам, че я е обичал — каза накрая Джейсън. — Но бих искал да обичаше нас повече. Понякога ми писваше да съм и баща и майка на малкия си брат. На моменти ми се искаше… да поиграя на футбол като останалите деца.
Ейми не каза нищо, но виждаше какво възпитание е получил. Баща му го бе научил, че печеленето на пари е всичко и че ако работиш достатъчно, можеш да заглушиш болката, самотата и всички други неприятности.
Тя се сгуши в него и усети възбудата му. Но Джейсън се сдържа.
— Ами твоят живот? На теб като че ли ти е потръгнало.
Беше й на върха на езика да му каже, че се е справила много добре, че неусетно е направила цяло състояние и няма нужда от мъж. Но думите така и не излязоха от устата й. Беше време да му каже истината.
Ейми си пое дълбоко дъх, за да успокои разтуптяното си сърце.
— Да, потръгна ми, но отначало се страхувах да не би с Макс да гладуваме — каза най-сетне тя. — Много глупаво постъпих, като избягах.
— Защо не ми се обади? — попита той. — Щях да ти помогна. Щях…
— Гордост. Винаги съм страдала от прекалена гордост. Когато открих какъв всъщност е Били, трябваше да го напусна, но не можех да понеса хората да приказват, че съм се отказала само защото съм открила у него някои недостатъци.
— Недостатъци ли? — рече слисано Джейсън.
Ейми се обърна настрана и сложи ръка на бузата му.
— Бракът ми с Били беше ужасен — каза тя. — Чувствах се страшно нещастна. Мразех алкохола и наркотиците, но мразех и неговата слабост; както и това, че бе в състояние да пожертва всичко, само и само да му е добре.
— Когато си го срещнала… — започна тихо Джейсън.
— Беше в един от трезвените си периоди. Но трябваше да се усетя. Постоянно се изпускаше за разни неща, за които по-късно си спомних и които можеха да ми подскажат какъв е всъщност. Когато пък се появи ти, беше толкова съвършен, а после открих, че и ти, подобно на Били, имаш друг живот. Не можах да го понеса. Избягах. Просто грабнах сина си и хукнах, без да се обръщам. Можеш ли да ме разбереш?
— Да — каза той и я погали по ръката. — Разбирам те. Но сега си тук и…
— Беше толкова ужасно! Чувствах се така уплашена, самотна и…
Джейсън я притегли в прегръдките си и тя сгуши лице в рамото му.
— Шшт, сега всичко свърши. Ще се грижа за теб и Макс и…
— Но всички ще си помислят, че съм се омъжила за теб заради парите ти! Ще разправят, че съм си взела поука от Били и този път съм преследвала богат мъж.
Джейсън се усмихна, заровил лице в косата й.
— Според мен с по-вероятно да кажат, че аз съм те преследвал. Милдред не ти ли каза, че цяла година наемах частни детективи да те търсят? Не успяха да открият нищо. А Милдред през цялото време с знаела къде си — каза той с горчивина в гласа.
— Само че не знаеше. Научи едва преди няколко месеца, и то случайно.
Джейсън се отдръпна и я погледна озадачено.
— И как те е намерила?
— Купила на Макс подаръци за Коледа, защото — според думите й — никога не се отказала от надеждата отново да го види. Един от подаръците бил детска книжка. Видяла снимката ми отзад, понеже илюстрациите били мои.
— Толкова просто — рече Джейсън и се усмихна, когато си спомни всичките си мъки с частните детективи. — И какъв е творческият ти псевдоним?
— Моминското ми име е Амелия Рудкин. Наричах се с фамилията на Били само заради паметта му, но така и никога не си направих труда да я сменя пред закона. Бях вписана в телефонния указател на Ню Йорк. Предполагам, никога не съм се отказвала от надеждата, че ще ме потърсиш и намериш.
Джейсън я прегърна още по-силно.
— Радвам се, че стана така. Ако не беше избягала, щях да продължа по същия начин. Сигурно все така щях да работя без почивка, за да ти докажа, че мога да ви издържам с…
— Но защо е необходимо да доказваш каквото и да било точно на мен?
— Защото ти си жената, която обичам, и единствената, която някога съм обичал.
Тя се обърна и го погледна.
— Ако се вярва на думите на Милдред, жителите на Абърнати са ти създавали такива трудности, че си имал пълното право да си отидеш с първия самолет.
— Съгласен съм! Бяха неблагодарни и много недоволстваха, но се отнасяха с мен като с човек. Господин Уилям, собственикът на железарския магазин, ми каза, че винаги съм бил твърдоглав и изобщо не съм се променил. Може би точно това, че най-сетне бях заобиколен от хора, които не ми се подмазваха, ме задържа тук. В Ню Йорк само да повдигнех вежда към някого от служителите си, той отстъпваше назад и казваше това, което исках да чуя. Но тук… — Джейсън се усмихна.